Дюна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|дюна|Дюна (пояснение)}}
Във [[физическа география|физическата география]] '''дюна''' се нарича [[пясък|пясъчен]] [[хълм]], създаден от [[Вятър|ветрови]] процеси. Дюните са характерни най-вече за райони с [[Пустинен климат|пустинни условия]] (особено за [[Пустиня|пустинята]] [[Сахара]]) и за [[Крайбрежие|крайбрежните]] области (в близост до [[Плаж|плажове]]). Срещат се в различни форми и размери и могат да образуват цели системи. Думата произхожда от средновековния [[Нидерландски език|холандски език]] (''dūne''), след което преминава във [[Френски език|френския]] и в останалите езици.
== Образуване ==
В районите със сух климат липсата на [[растителност]] оставя [[Скала|скалите]] подложени на активната разрушителна дейност на вятъра - [[абразия]], [[ерозия]] и други процеси. За разлика от други условия в този случай скалите се превръщат в дребни частици (пясък), които вятърът може свободно да транспортира и натрупва. Те се състоят най-често от [[кварц]], [[калциев карбонат]], [[гипс]] и [[глина]] и се наричат акумулационен еоличен материал. Вятърът ги оставя на земята по две основни причини - отслабване и спиране или среща с препятствие.<ref>Всеволод Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. 168</ref>
Въздействието на вятъра придава на дюните асиметричен вид - полегати от подветрената страна, стръмни от наветрената. Най-често подветреният край е с наклон между 8 и 20°, а наветреният - от 32 до 40°.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 86</ref> Дюната има връх (гребен), през който вятърът прехвърля песъчинките и по този начин (ако не е обрасла с растения) дюната се движи. Скоростта варира, но обикновено е около 10 м/год. По този начин дюните могат да затрупат пътища, постройки и доли цели градове. Възпрепятстването на тази опастност е почти невъзможно.
== Видове ==
В зависимост от характера на вятъра (сила, постоянство, посока) се образуват различни видове дюни.
'''[[Бархан|Бархани]]''' (''barchans'') - те са характерни за пустините при постоянен приток на пясък. Имат форма на [[сърп]] с рогове обърнати по посока на движението на вятъра. Подветреният склон е сред най-полегатите, докато противоположният - сред най-стръмните. Пясъкът, носен от вятъра, или се прехвърля през гребена (който е много добре оформен) или обтича роговете отстрани и още повече ги издължава.<ref>''[https://pubs.usgs.gov/gip/deserts/dunes/ Types of dunes]'', USGS</ref> Височина - до 20 - 30 м.
'''Копиевидните дюни''' са надлъжни, изградени от сезонно духащи ветрове. Срещат се заедно с барханите и понякога се сливат с тях.
'''Пясъчните кордони''' представляват дълги ивици от свързани помежду си дюни. Те се срещат винаги на групи и образуват цели полета. Спрямо посоката на вятъра могат да бъдат надлъжни (''longitudinal dunes'') и напречни (''transverse dunes''). Характеризират се с големи размери: ширина до 30 км, дължина до няколко стотин км. Заради това те обикновено представляват трудност за движението, ако трябва да стане през тях. типични са за Сахара.
'''Дюни-звезда''' (''star dunes'')- образуват се, когато вятърът духа от различни посоки, с различна сила и с различно количество пясък. Техните извити ребра са спускат във всики посоки, а между сях се оформят долини. Имат ясно видим връх. Това са един от най-високите дюни - до 300 м.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 268</ref>
'''Параболичните дюни''' (''parabolic dunes'') приличат на барханите, но са разположени наобратно. Също се образуват при постоянен вятър, но главно по крайбрежието.
'''Еолични ребра''' се наричат типичните набраздявания по всякакви пясъчни повърхности, включително върху дюните. Образуват се заради различната тежест на песъчинките: по тежките остават по гребените, а по-леките падат във влъбнаатините между тях.
== Известни примери ==
== Бележки ==
<references />
== Вижте също ==
[[Битка при дюните]]
[[Дюни (курорт)]]
[[Дюн]] (филм от 1965 г.)
[[Категория:Пустини]]
| |||