Гелзенкирхен: Разлика между версии

}}

 

 

Гелзенкирхен за първи път е документиран през [[1150]] г., но той остава мъничко село до 19 век, когато [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] доведе до разрастване на цялата област. През [[1840]] г., когато е започнал добивът на въглища, 6000 жители живеят в Гелзенкирхен, а през [[1900]] г. населението се е увеличило до 138 000. В началото на 20 век Гелзенкирхен е бил най-важният град за добив на въглища в Европа. Наричал се е „градът на хиляди пожари“ заради пламъците от минните газове, които горели през нощта. През 1928 г. Гелзенкирхен е обединен с прилежащите градове [[Буер]] и [[Хорст]], днес квартали на града. Градът носи името Гелзенкирхен-Буер, докато не е преименуван на Gelsenkirchen през [[1930]] година. По време на [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистката ера]] Гелзенкирхен остава център на производството на въглища и [[Петролна рафинерия|рафиниране на нефт]] и поради тази причина е бомбардиран при съюзническите въздушни нападения по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. В Гелзенкирхен вече няма миньори, в резултат на което градът търси нов облик, след като десетилетия е бил удрян от едно от най-високите равнища на безработица в Германия. Днес най-голямата в Германия централа за слънчева енергия се намира в града. В квартала Шолвен се намира електроцентрала с най-високите комини в Германия (302 м).