Георги Кондолов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -\b(1(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?в?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-в\2)
Ред 12:
Роден е през 1858 г. в село [[Велика (вилает Лозенград)|Велика]], Малкотърновско. Истинското му име е Желязко, прекръстен по-късно от по-големия си брат Иван на Георги. Заради това по-късно е наричан '''Дядо Желю'''. Георги Кондолов произхожда от многодетно бедно семейство. Още от детските си години напуска дома си и е принуден да изкарва прехраната си като дърводелски чирак в [[Цариград]]. След Освобождението на България напуска Цариград и се установява на местоживеене в [[Хасково]], където се запознава с [[Христо Арнаудов]], братовчед на бъдещата му съпруга Донка, с когото откриват самостоятелна дърводелска работилница.
 
Участва като доброволец срещу [[Родопски метеж (1878)|въстаналото турско население в Родопите]], в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета, където е награден с бронзов медал от княз [[Александър Батенберг]]. През 1898 г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в град [[Бургас]]. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и се включва в Македонското дружество „Пирин планина“. Впоследствие заедно с [[Георги Минков]], [[Григор Дяков]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]], [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]] и други основава на 15 декември 1896 година клон на Одринското преселенско дружество [[Странджа (организация)|„Странджа“]]. Участва и на 1-иявия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, проведен на 19 февруари 1897 година. След конгреса [[Петко войвода]], Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена [[Тракия]]. В 1900 година заедно с [[Георги Минков]] е делегат на Бургаското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref> а в 1901 година – на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
 
=== Начало на въоръжената борба в Тракия ===
Ред 24:
 
=== Илинденско-Преображенско въстание ===
Георги Кондолов освен като войвода на чета на 12-тии Паспаловски район, е определен и за началник на въстаническите сили. За провеждане бойните действия в паспаловски участък, съгласно предварително съставен план, четата, която се състои от около 200 души е разделена на 3 отряда. Отрядът под личното командване на войводата Георги Кондолов, в който влизат Паспаловската и Мокрошевската смъртни дружини, състоящ се от 97 души има за задача да унищожи турския гарнизон в Паспалово. В навечерието на въстанието отрядът е разположен в района на височината Радославовци.
 
На 5 август напуска изходния си район и започва придвижване към селото. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Успоредно с тази акция войводата [[Дико Джелебов]] започва настъплението в село Стоилово. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребий Димитър Желязков – Македончето застрелва войводата.