Георги Тодоров (генерал-майор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\b([34](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -([02-9][34](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2) |
||
Ред 27:
}}
'''Георги Тодоров Тодоров''' е [[Българска армия|български офицер]], [[генерал-майор]], командир на отделение в [[Трети артилерийски полк|3<sup>-
== Биография ==
Георги Тодоров е роден на 17 септември г. в [[Стара Загора]]. На 14 януари 1886 постъпва във [[Военното на Негово Княжеско Височество училище]], като достига до звание юнкер, дипломира се 54<sup>-
Подполковник Тодоров взема участие в [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913) като командир на отделение в [[Трети артилерийски полк|3<sup>-
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) полковник Тодоров командва първоначално 6<sup>-и</sup> артилерийски полк, след което е командир на [[Пета артилерийска бригада|5<sup>-а</sup> артилерийска бригада]], а от август 1918 г. командва на [[Тринадесета артилерийска бригада|13<sup>-а</sup> артилерийска бригада]]. Като командир на 6<sup>-и</sup> артилерийски полк е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас, но съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]] IV степен 1 клас.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118</ref> Уволнен е от служба на 16 ноември 1918 г. Като командир на 5<sup>-а</sup> артилерийска бригада съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с [[За военна заслуга|Народен орден „За военна заслуга“]] III степен с военно отличие<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 99 – 100</ref>
| |||