Дюна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
|||
Ред 2:
[[Файл:Düne S-Schlag Sossusvlei.JPG|мини|241x241пкс|Дюна в Сосувслей, [[Намиб|пустинята Намиб]]]]
Във [[физическа география|физическата география]] '''дюна''' се нарича [[пясък|пясъчен]] [[хълм]], създаден от [[Вятър|ветрови]] процеси. Дюните са характерни най-вече за райони с [[Пустинен климат|пустинни условия]] (особено за [[Пустиня|пустинята]] [[Сахара]]) и за [[Крайбрежие|крайбрежните]] области (в близост до [[Плаж|плажове]]). Срещат се в различни форми и размери и могат да образуват цели системи. Думата произхожда от средновековния [[Нидерландски език|холандски език]] (''dūne''), след което преминава във [[Френски език|френския]] и в останалите езици.
== Образуване ==
[[Файл:Saltation on sand dune.png|ляво|мини|223x223пкс|Принцип на образуване на дюните]]В районите със сух климат липсата на [[растителност]] оставя [[Скала|скалите]] подложени на активната разрушителна дейност на вятъра - [[абразия]], [[ерозия]] и други процеси. За разлика от други условия в този случай скалите се превръщат в дребни частици (пясък), които вятърът може свободно да транспортира и натрупва. Те се състоят най-често от [[кварц]], [[калциев карбонат]], [[гипс]] и [[глина]] и се наричат акумулационен еоличен материал. Вятърът ги оставя на земята по две основни причини - отслабване и спиране или среща с препятствие.<ref>Всеволод Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. 168</ref>
[[Файл:Dune ru.svg|мини|202x202пкс|Бархан]]
Въздействието на вятъра придава на дюните асиметричен вид - полегати от подветрената страна, стръмни от наветрената. Най-често подветреният край е с наклон между 8 и 20°, а наветреният - от 32 до 40°.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 86</ref> Дюната има връх (гребен), през който вятърът прехвърля песъчинките и по този начин (ако не е обрасла с растения) дюната се движи. Скоростта варира, но обикновено е около 10 м/год. По този начин дюните могат да затрупат пътища, постройки и доли цели градове. Възпрепятстването на тази опастност е почти невъзможно.
Line 32 ⟶ 30:
Дюната Федерико Кирбус в [[Аржентина]] е най-високата в света със своите 1230 м от основата до върха.
По [[Българско Черноморие|българското Черноморие]] дюни са запазени на редица места. На север има само близо до [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]], но на юг са разпространени от [[Бургас]] до [[Приморско]].<ref>Росен Цонев, ''[http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/04B1.html Черноморски стабилизирани (сиви) дюни]''</ref> Един от най-големите комплекси е именно в Приморско, където те се издигат до 19 м над [[Морско равнище|морското равнище]].<ref>''[https://primorsko.bg/%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%8E%D0%BD%D0%B8/ Пясъчни дюни, плаж Перла в Приморско]'', на сайта на община Приморско</ref> Специалистите ги наричат "стабилизационни сиви дюни", обрасли с многогодишни [[Трева|треви]], [[Мъхове|мъхов]]<nowiki/>е и [[лишеи]].
== Бележки ==
| |||