Марин Дринов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
паметна плоча
м Bot: Automated text replacement (-([02-9]1(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?в?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-в\2); козметични промени
Ред 23:
Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
 
Дринов създава [[Дриновски правопис|правописни правилправила]]а, които лягат в основата на първия официален български правопис.
 
Той играе централна роля в стандартизацията на българския език.<ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm стр. 7].</ref> През 1870 година отхвърля предложенията на [[Партений Зографски]] и [[Кузман Шапкарев]] за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.<ref>Вестник [[Македония (1866 – 1872)|Македония]] 31ви31-ви юли 1870 </ref><ref>Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in [https://doi.org/10.1163/9789004250765_010 Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443]</ref><ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm стр. 7.]</ref> Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като [[Благой Шклифов]], според когото именно Марин Дринов е отговорен за монодиалектната основа на българския език. <ref>Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. [http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm стр. 7 – 10.]</ref>
 
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
Ред 40:
 
== На негово име ==
[[FileФайл:Марин Дринов - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg|thumbмини|rightдясно|Паметна плоча на Марин Дринов в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]]]]
 
В края на 19 век жителите на село '''Бахшишлар''', днес [[Дриново]], решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
Ред 65:
* ''Кирило-Методиевска енциклопедия''. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
* Gjuzelev, V. ''Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik'', Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
[[FileФайл:Marin Drinov's Grave - Sofia Central Cemetery.jpg|thumbмини|Гробът на Марин Дринов на Централните софийски гробища]]
 
== Външни препратки ==