Джон Атанасов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 77.85.107.42 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
||
Ред 15:
'''Джон Вѝнсънт Атана̀сов''' ({{lang|en|John Vincent Atanasoff}}) е [[американски]] [[физик]], [[математик]] и [[електроинженер]]<ref group="notes">Автори на журналистическа романтика определят Атанасов като математик и електроинженер. Въпреки че Атанасов завършва инженерство, придобива магистърска степен по математика и докторат по физика, той се идентифицира като теоретичен физик. В нито един документ (съдебни показания, интервюта, мемоари) Атанасов не се идентифицира като математик или електроинженер.</ref>, изобретател на един от първите електронни цифрови компютри<ref group="notes">Със съдебно решение (т. 3.1.5) на експерименталния модел на Атанасов е определен приоритет (завършен, готов за практикуване) декември 1939 г. За АВС компютъра съдът не определя приоритет, тъй като не е завършен, не изпълнява това, за което е проектиран и не е в полезно състояние. В т. Въведение.6.6 от съдебното решение съдът изброява задачите, които си е поставил за цел да реши и определя АВС компютъра като един от най-ранните електронни цифрови компютри (т. Въведение.6.6.3 „The history of design and construction of the earliest automatic electronic digital ''computers'' and, particularly, the so-called ABC ...“). Първият електронен цифров компютър на Артър Дикинсон (IBM) е завършен в началото на юни 1939 г. (машината е проектирана в лабораторията на Патентния Департамент на фирмата, Ендикот, Ню Йорк) и е патентован на 20 януари 1940 г.(US 2 580 740). Вторият електронен цифров компютър на Деш-Мумма (NCR), е завършен на 15 август 1939 г. (по протокол за демонстрация пред патентна камисия на фирмата, Дейтон, Охайо) и е патентован на 20 март 1940 г. (US 2 595 045). Запазеният оригинал на този цифров компютър е демонстриран пред съда от Роберт Мумма. И двата компютъра са десетични т.е. работят с числа кодирани в двоично позиционен код, като табулаторите.</ref>, <ref group="notes"> До април 1941 г. терминът компютър е използван за човек, който прави изчисления на ръка. В своя патент за Model I (първата изчислителна машина с отдалечен достъп за изчисления с комплексни числа, използвана от 1940 г. до 1949 г. за изчисляване на импеданса на транс-континенталните комуникационни линии на AT&T, по това време собственик на Bell Laboratories.) Джордж Стибиц въвежда два нови термина – „цифров“ за устройства, които работят със сигнали с две състояния, и „компютър“ за изчислително устройство. Терминът „компютър“ за изчислително устройство бързо си пробива път и до 1960 г. терминът „компютър“ за човек, който извършва изчислиния на ръка, изчезва.</ref> и първият електронен цифров двоичен компютър, който е изграден от множество изчислителни модули и работи с числа кодирани в двоичен осмичен код.
Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към [[математика]] и [[електротехника]]. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по [[теоретична физика]]. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни [[диференциални уравнения]], за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника ([[Табулираща машина|табулатори]], настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не са достатъчни гъвкави.<ref group="notes">Разликата между табулатор и калкулатор е в обема на изчисления, за които машината е предназначена. Първите експериментални модели на електронни цифрови компютри са с функционални възможности на акумулатори (аритметични машини за изчисляване на натрупване, използвани в банковата система) т.е. изпълняват само операции събиране и изваждане. Тези две операции са в основата на всички изчисления. Останалите аритметични операции умножение, деление, степенуване, коренуване и т.н. са итеративно повторение на събиране и изваждане плюс усъвършенствани вериги за управление на итерациите. Първите два електронни цифрови компютъра (на IBM и NCR) са паралелни структури и се появяват само седем години след първата паралелна електронна цифрова структура – двоичния брояч на Уин Уйлямс (1932 г.). Те изпълняват изчисления до 3-ти порядък без да използват перфокарти (премахването на перфокартите е обща цел на двете разработки). Експерименталният модел на Атанасов е последователна структура и изпълнява събиране и изваждане до 8-
Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен [[бизнесмен]] и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите расте. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с [[Патентен спор за ENIAC|патента на ENIAC]]. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по делото ''Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp'', произнесено през 1973 г.
|