Дюна: Разлика между версии

[[Файл:Saltation on sand dune.png|ляво|мини|223x223пкс|Принцип на образуване на дюните]]В районите със сух климат липсата на [[растителност]] оставя [[Скала|скалите]] подложени на активната разрушителна дейност на вятъра - – [[абразия]], [[ерозия]] и други процеси. За разлика от други условия в този случай скалите се превръщат в дребни частици (пясък), които вятърът може свободно да транспортира и натрупва. Те се състоят най-често от [[кварц]], [[калциев карбонат]], [[гипс]] и [[глина]] и се наричат акумулационен еоличен материал. Вятърът ги оставя на земята по две основни причини - – отслабване и спиране или среща с препятствие.<ref>Всеволод Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. 168</ref>

Въздействието на вятъра придава на дюните асиметричен вид - – полегати от подветрената страна, стръмни от наветрената. Най-често подветреният край е с наклон между 8 и 20°, а наветреният - – от 32 до 40°.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 86</ref> Дюната има връх (гребен), през който вятърът прехвърля песъчинките и по този начин (ако не е обрасла с растения) дюната се движи. Скоростта варира, но обикновено е около 10 м/год. По този начин дюните могат да затрупат пътища, постройки и доли цели градове. Възпрепятстването на тази опастност е почти невъзможно.

При задържане на едно място дюните обрастват с [[Псамофити|псамофитна]] (сухолюбива) растителност и престават да се движат. Тогава те имат важна роля за ограничаване на движението на други вятърни навявания. За тях се използва понятието "колонизирани„колонизирани дюни"дюни“.<ref>''[https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=12406 Знаете ли какви видове дюни има в България?]'', на сайта Виа Понтика</ref>

В зависимост от характера на вятъра (сила, постоянство, посока) се образуват различни видове дюни.

'''[[Бархан|Бархани]]и''' (''barchans'') - – те са характерни за пустините при постоянен приток на пясък. Имат форма на [[сърп]] с рогове обърнати по посока на движението на вятъра. Подветреният склон е сред най-полегатите, докато противоположният - – сред най-стръмните. Пясъкът, носен от вятъра, или се прехвърля през гребена (който е много добре оформен) или обтича роговете отстрани и още повече ги издължава.<ref>''[https://pubs.usgs.gov/gip/deserts/dunes/ Types of dunes]'', USGS</ref> Височина - – до 20 - – 30 м.

'''Дюни-звезда''' (''star dunes'')- – образуват се, когато вятърът духа от различни посоки, с различна сила и с различно количество пясък. Техните извити ребра са спускат във всики посоки, а между сях се оформят долини. Имат ясно видим връх. Това са един от най-високите дюни - – до 300 м.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 268</ref>

'''Еолични ребра''' се наричат типичните набраздявания по всякакви пясъчни повърхности, включително върху дюните. Образуват се заради различната тежест на песъчинките: по тежките остават по гребените, а по-леките падат във влъбнатините между тях.

По [[Българско Черноморие|българското Черноморие]] дюни са запазени на редица места. На север има само близо до [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]], но на юг са разпространени от [[Бургас]] до [[Приморско]].<ref>Росен Цонев, ''[http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/04B1.html Черноморски стабилизирани (сиви) дюни]''</ref> Един от най-големите комплекси е именно в Приморско, където те се издигат до 19 м над [[Морско равнище|морското равнище]].<ref>''[https://primorsko.bg/%D0%BF%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8пясъчни-%D0%B4%D1%8E%D0%BD%D0%B8дюни/ Пясъчни дюни, плаж Перла в Приморско]'', на сайта на община Приморско</ref> Специалистите ги наричат "стабилизационни„стабилизационни сиви дюни"дюни“, обрасли с многогодишни [[Трева|треви]], [[Мъхове|мъховмъхове]]<nowiki/>е и [[лишеи]].