Равнина (география): Разлика между версии

'''Равнината''' е участък от земната повърхност, за който са характерни неголеми отклонения във височина, но по-големи спрямо [[Низина|низината]]. Между тези два вида [[Форма на релефа|релефни форми]] разликата е условна и в много езици не съществува. На [[английски език]] се използва една и съща дума (''plain''),<ref>''[https://www.britannica.com/science/plain Plain]'', Encyclopaedia Britannica</ref> но на [[Руски език|руски]] съществуват две (''равнина'' и ''низменность''). [[Англо-саксонци|Англо-саксонската]] школа прави разлика между различни видове равнини, като приема за такива дори високите вътрешни [[Плато|плата]]. Приема се, че равнината трябва да има общ наклон не повече от 5°<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/равнина/ ibl.bas.bg]</ref> и възвишения не повече от 1000 м. надморска височина. Равнините се делят на ниски, до 200 м (низини), средновисоки (от 200 до 500 м) и високи (от 500 до 1000 м). Според общия наклон са хоризонтални, наклонени или огънати.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. {{фгле|268}}</ref>

'''Абисална равнина''' се нарича равнината на [[Океанско дъно|океанското дъно]] близо до брега (т. нар. [[континентален шелф]]) или равнинната част на дъното на океанските котловини. Много равнини, които днес са на сушата, са се формирали под вода, след което тектонските сили са ги издигнали на повърхността - – [[Големи равнини|Великите равнини]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], Наларбор в [[Австралия]].

'''Денудационната равнина''' се образува в резултат на постепенното разрушаване на някогашна [[планина]]. [[Денудация|Денудацията]]та е сборно название на всички [[Ерозия|ерозионни]], [[Екзарация|екзарационни]] и [[Абразия|абразивни]] процеси, които понижават [[Релеф (геоморфология)|релефа]] до хълмиста равнина.

[[Файл:Booser Doppelmaar.jpg|мини|257x257пкс|Картина от Средноевропейската равнина - – вазвишението Айфел]]

'''Алувиална равнина''' - – формира се от [[Нанос|наносите]] на големите [[Река|реки]], които ги струпват все по навътре в [[Море|морето]]. Това е основният начин за образуване на низините или на части от тях.<ref>''[https://www.nationalgeographic.org/encyclopedia/plain/ Plain]'', National Geographic Society</ref>

'''Глациална равнина''' - – оформена е от дейността на [[ледник]], който със своята неимоверна тежест смачква и заравня терена, по който се движи.

Равнините покриват 15 - – 20 % от сушата. Те са изпъстрени с ниски, заоблени и полегати възвишения, често са покрити с гори, които не се отличават от равнинния терен. В [[Източноевропейска равнина|руската равнина]] има 10 - – 11 обширни възвишения, между които Волино-Подолското (472 м),<ref>[[Мартин Гловня|Гловня, иМартин]], [[Екатерина Благоева,]]. ''Физическа география на континентите,''. СофияС., 1989,. с. 102</ref> [[Валдайско възвишение|Валдайското]] (347 м) и [[Приволжко възвишение|Приволжкото]] (370 м). [[Средноевропейска равнина|Средноевропейската равнина]] (с дължина 1300 км от [[Ла Манш]] до [[Беларус]]) е заета от останките на денудирани планини, особено Рейнския масив с отдавна изгасналия вулкан [[Айфел (планина)|Ейфел]] (746 м). В [[Севернокитайска равнина|Голямата китайска равнина]], която е типичен пример за алувиално образувание, има планински масив с височина над 1500 м. - – в пълен противовед с останалата част. [[Големи равнини|Великите равнини]] в САЩ са със средна височина около 700 м. Равнината [[Серенгети]] (днешният [[национален парк]] в [[Танзания]]) е създадена от [[вулканична пепел]], която е запълнила неравностите. Само на места са останали да стърчат големи скали (до 15 - – 20 м), наричани от местните копджеси.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия на Земята'', София 2013, с. 235</ref>