Морена: Разлика между версии

Морени (на френски moraine) се нарича цялото количество натрошени [[Скала|камъни]] и пръст, които един [[ледник]] увлича със себе си, докато се движи и в резултат на [[Геология|геоложката]] си дейност отлага във вид на полета или валове.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. {{фгле|190}}</ref> Думата възниква сред френските геолози, изследващи подобни образувания в [[Алпи|Алпите]]те, но корените са в савойския вариант на [[Италиански език|италианския]] – думата ''morena''.

Когато ледникът се оттегли от долината в резултат на [[топене]]то, той оставя и натрупва (акумулира) значителни количества камъни. В зависимост от това къде са разположени и как са се образували, учените определят няколко вида.<ref>Всеволод {{Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. |210}}</ref>

Морените са разпространени по цялата територия, където са се простирали ледниците през последното ([[Плейстоцен|плейстоценско]]) [[Ледникова епоха|заледяване]], както и в планините от [[Алпиди|Алпо-хималайската верига]]. По-видими са следите в [[Канада]] и [[Съединени американски щати|САЩ]], на [[Британски острови|Британските острови]], в [[Скандинавия]] и [[Нидерландия]], в [[Средноевропейска равнина|Средноевропейската равнина]], в [[Прибалтийски републики|Прибалтика]] и северна [[Русия]]. Морените са често явление в Алпите, Пиренеите и Карпатите. На територията на [[България]] морени могат да се видят единствено в планините [[Рила]] и [[Пирин]]. Те обаче представляват само моренни полета - – дънни морени, докато челни или странични морени трудно могат да се видят. Често [[Каменни реки|каменните реки]] на [[Витоша]] биват неправилно наричани морени.<ref>Ледниковата дейност във Витоша (ако изобщо е имало такава) е била твърде слаба, за да се образуват морени.</ref>