Индуктивен елемент: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
Brassmonger (беседа | приноси) |
||
Ред 22:
При силни токове реалните индуктивни елементи с желязна сърцевина постепенно се отклоняват от идеалното поведение и заради нелинейности, предизвикани от [[магнитно насищане|магнитното насищане]]. При по-високи честоти съпротивлението и загубите от него нарастват заради [[скин-ефект]] в проводниците на намотката.
Реалните индуктивни елементи действат като [[Антена|антени]], излъчвайки част от обработваната енергия в околното пространство и приемайки електромагнитни излъчвания от други електрически схеми, което води до [[Електромагнитна съвместимост|електромагнитна интерференция]] и радиошум. Схеми и материали близо до индуктивни елементи с магнитно поле могат да предизвикат допълнителни загуби на енергия. В много практически ситуации [[
== Характеристики на индуктивния елемент ==
Ред 88:
: <math> N </math> – брой навивки.
Горната формула е обща за индуктивни елементи с линейна бобина. За идеален индуктор индуктивността не варира в зависимост от честотата. Това, което варира, е реактивността.
==== Закон на Ленц ====
Ред 166:
== Видове ==
=== С въздушна сърцевина ===
При индуктивните елементи с въздушна сърцевина (соленоиди) намотката не е разположена около [[Феромагнетизъм|феромагнитен]] материал, а остава празна или е навита около немагнитен материал, като пластмаса или керамика. Тези индуктори имат по-ниска индуктивност от тези с феромагнитна сърцевина, но се използват главно при високочестотни токове, тъй като при тях се избягват загубите от хистерезис, характерни при високите честоти. Важно свойство е, че индуктивността при тях не се влияе от тока, който протича.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.circuits.dk/calculator_planar_coil_inductor.htm|заглавие=circuits.dk|автор=SS Mohan, M. Hershenson, SP Boyd и TH Lee|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=13 декември 2010 г.|достъп_дата=9.01.2020}}</ref> Страничен ефект, който може да възникне при намотките с въздушна сърцевина, които нямат твърдо фиксирана форма, са механичните вибрации на проводника, които предизвикват промени в индуктивността.
Типично приложение на индуктивни елементи с въздушна сърцевина е [[радиотехника]]та, където те често служат за обработка на радиочестотни сигнали. При този вид индуктивни елементи загубите на енергия не са в сърцевината, а главно в резултат на съпротивлението на проводника. Освен загубата на мощност, те могат да предизвикат и намаляване на общия Q-фактор на схемата, поради което се използват специални техники за тяхното избягване. Основните причини за такива загуби са:
| |||