Глациогенен релеф: Разлика между версии

'''Глациогенен''' (от [[Латински език|латинската]] дума ''glacies'' - – ледник) е [[Релеф (геоморфология)|релеф]], оформен от [[Ледник|ледници]]. Глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в [[Алпи|Алпите]]те и [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] до 2 – 3 м в [[Хималаи|Хималаите]]те.<ref>Всеволод {{Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. |207}}</ref> Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича [[екзарация]]. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо [[Морена|морени]]) под формата на различни валове, [[хълм]]ове и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и [[река]] създава третата група [[Форма на релефа|релефни форми]].

'''[[Циркус|Циркусите]]ите''' (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали [[Ледниково езеро|ледникови езера]], които често са много дълбоки.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. {{фгле|367}}</ref> Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат '''[[Карлинг (геоморфология)|карлинги]]'''. Много върхове в [[Рила]] и [[Пирин]], както и в [[Алпи]]те и другите младонагънати планини са карлинги.

Всичко, което [[Ледник|ледникът]] разрушава, повлича със себе си и може да пренесе на голямо разстояние. В зоната на [[топене]] материалът се освобождава и се натрупва (акумулира) във вид на морени. Най-ниският район, където е достигал ледникът, е отбелязан от т.нар. челна морена (или още ледникова яка). Там, където са се срещали два ледника, остава средна морена, а по края - – странична морена. Съществуват и вътрешни морени, образувани от скалните късове, които са останали на мястото на ледника след отдръпването му.<ref>{{Курчатов, ''Геология за всеки'', с. |210}}</ref>

Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[ескер]]и''' или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,<ref>''[http://www.estonica.org/en/Nature/Uplands_and_depressions_of_South_Estonia/The_relief_forms_of_glacial_origin/ The relief forms of glacial origin]'', Estonica - – Encyclopedia about Estonia</ref> Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в [[Ледниково езеро|ледниковите езера]]), но те са слабо изразени.