Уикипедия

Първа българска държава: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Страници, които използват повтарящи се аргументи в извикванията на шаблона; форматиране: 8x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 3:
|кратко-име = България
|местоположение = Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov.png
|местоположение-лег = Българската държава през IX - – X в. Легенда: с черна и кафява линия - – граници на България в края на 9 в.; светлосинята зона, оградена с черна линия - – територия, загубена от България след 896 г.; оранжевата зона - – териториални придобивки на България при управлението на [[цар]] [[Симеон I|Симеон Велики]], 927 г.
|основаване = 681
|абдикиране = 1018
Ред 69:
|вид_камара1 =
|долна_камара1 =
|площ-общо = 440,000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII -IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref>
|площ-год = 895
|площ-общо2 = 325,000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII -IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref>
|площ-год2 = 927
|площ-общо3 = 245 000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII -IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref>
|площ-год3 = 1000
|площ-общо4 =
|площ-год4 =
|население-ценз = ок. 3 000 000 - – 4 000 000<small>''([[10 век]])''</small>
|население-ценз-година =
|население-ценз-място =
|население-градско-място =
|население-градско-място =
|население-гъстота =
Line 160 ⟶ 159:
== Златен век при Симеон Велики и Петър I ==
{{основна|Симеон I|Петър I (България)}}
[[File:RizMap09.jpg|мини|300п|България при цар [[Симеон I]]<ref>{{cite book |last1=Davies |first1=Norman |title=Europe. A History |date=1997 |publisher=Oxford University press |isbn=954-427-663-7}}</ref><ref>{{cite book |last1=Fine |first1=John |title=Early medieval Balkans |isbn=0 472 08149 7 2.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Curta |first1=Florin |title=Southeastern Europe in the Middle ages 500 - – 1200 |isbn=0-521-81539-8}}</ref><ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII -IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref><ref name="">Early medieval Balkans, John Fine, ISBN 0- – 472 08149-7-2</ref><ref name="">Розата на Балканите, Иван Илчев, т.1, ISBN 9786190204244</ref>]]
[[Симеон I]] продължава църковното и просветително дело на баща си, [[Борис I]], като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише, заедно с просветителската общност в Преслав. На международната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до [[Коринт]], а на запад достига земите на днешна [[Албания]]. На югоизток териториите достигат до [[Одрин]]ското поле, като обхващат и северната част на [[Дарданели|Дарданелския пролив]]. Най-голямата Симеонова победа над Империята и една от най-кръвопролитните битки в [[Средновековие]]то е на 20 август 917 г., и е известна като [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Предвожданата от магистъра [[Лъв Фока]] огромна византийска армия претърпява поражение с десетки хиляди жертви. Хронистът [[Лъв Дякон]] пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното:
{{цитат|...И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.|Лъв Дякон, „''История''“, 75 години по-късно<ref>Leo Diaconus, Historia, p. 124.</ref>}}
Line 166 ⟶ 165:
[[Файл:Skylitzes_Simeon_at_Anchialos_917.jpg|мини|250px|Българската победа в [[Битката при Ахелой]]; миниатюра]]
 
Симеон умира внезапно на 27 май 927 г.<ref>Златарски, Васил, „''История на българската държава през средните векове''“, том I, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1994 г., ISBN 954-430-299-9, с. 513</ref> в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол. Преди смъртта си, той се обявява за „''Цар и самодържец на българи и ромеи''“, титулува се със званието „[[цар]]“, което е равно на [[император]], и обявява българския църковен глава за [[патриарх]] — – най-високият ранг в [[Източноправославие|Източната православна църква]]. След Златния век в историята на Първото българско царство, достигнат именно под скиптъра на цар Симеон Велики, следват години на колебливо развитие и упадък, вероятно породени от огромните количества ресурси, изразходени по време на военните му кампании срещу Византия.
 
След смъртта му на престола сяда синът му – [[Петър I (България)|Петър I]]. Той сключва мир с Византия, която признава официално царската му титла и патриаршеския ранг на Българската църква. Това е и един от най-мирните и спокойни периоди в историята на средновековна България, защото през цялото управление на царя, което трае 42 години, той не води нито една война с Византия. Има известни трудности с нахлуването на [[маджари]] по северните граници на страната, но в крайна сметка сключва договор с тях.
 
Също така този период се характеризира с възникването и разпространението на [[ерес]]и в България, най-известна от които е [[богомилство]]то, по името на своя водач — – поп [[Богомил]]. То става основа и на [[албигойство]]то, появило се по-късно в Южна [[Франция]], както и на [[катари]]те.
 
== Последни борби с Византия ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Първа_българска_държава“.