<!681 година-- Хан Аспарух - тук ще бъде България !!! -->След отстъплението на византийците на практика по-голямата част от Мизия останала извън контрола на империята. Като сключил военно-племенен съюз със [[седем славянски племена|седемте славянски племена]] и [[Севери (племе)|северите]] си осигурил съюзници наоколо, Аспарух се укрепил отново в Малка Скития.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Той, обаче започнал поетапно да напада близките византийски области на юг от Стара планина, използвайки умело политическата и военна ситуация. Развоят на събитията принуждава византийското правителство да поиска мир и през пролетта на [[681]] г. в [[Константинопол]] е сключен договор. С него [[Византия]] отстъпва на [[България]] областта [[Долна Мизия]] до р. [[Искър]], но без град [[Одесос]] и околното крайбрежие.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Това всъщност било формално, тъй като византийска власт над тези земи фактически липсвала поради непрекъснатите варварски нахлувания и перманентните вълни от славянски заселници. България същевременно се съгласява да преустанови набезите отвъд [[Стара планина]]. Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира от дизентерия.
На юг, договорът от 681 г. изглежда само временно възпира български нахлувания и грабежи във византийска [[Тракия]]. Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане през [[688]] г., когато българските войски нападат византийските при устието на р. [[Марица]], при връщането им от поход в [[Македония (област)|Южна Македония]] (походът на [[Юстиниан II (Византийска империя)|Юстиниан II]] срещу македонските славяни). Сведенията за изхода от сражението са неясни, и явно то е без категорична победа за [[българи]]те или за ромеите, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в [[Мала Азия]], каквато е една от целите на нейните действия. Други източници обаче сочат инициативата у Византия, в опит за реванш за 680 г. и независимо от похода срещу македонските [[славяни]]. Според тях, военните действия започват през 688 и продължават до 689 – 690 г. и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в [[Тракия]] и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтът няма трайни последици за нито една от страните.
