Уикипедия

Индустриална революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защити „Индустриална революция“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 12:45, 18 март 2020 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 12:45, 18 март 2020 (UTC)))
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Maquina vapor Watt ETSIIM.jpg|мини|300px|[[Парна машина|Парната машина]] на [[Джеймс Уат]]. Създаването на парния двигател поставя началото на Индустриалната революция във [[Великобритания]]. Първите машини се използват за изпомпване на водата от [[въглища|въглищните]] мини, което позволява увеличаването на тяхната дълбочина.]]
 
'''Индустриалната революция''' (също '''промишлена революция''') е периодът на преход от предимно аграрна икономика към индустриално производство, в резултат на което аграрното общество става индустриално. Тя обхваща втората половина на [[18 век]] и началото на [[19 век]] (1750 – 1850). Характерни черти на прехода са стремителният ръст на производителните сили на базата на крупна [[машина|машинна]] индустрия и утвърждаването на [[капитализъм|капитализма]] като господстваща икономическа система в световен план.
 
Line 9 ⟶ 8:
== История на наименованието ==
Засега откритата най-ранна употреба на термина „индустриална революция“ изглежда е в писмо от 6 юли 1799 г. на френския дипломат [[Луи-Гийом Ото]], в което той отбелязва, че индустриалната революция вече е започнала в неговата страна.<ref>Crouzet – стр. 45</ref> В своята книга от 1976 г. ''„Ключови думи: Речник за култура и общество“'' [[Реймънд Уилямс]] пише следното за „индустрия“:
{{Quoteцитат|„''Идеята за нов обществен ред въз основа на огромната индустриална промяна е съвсем ясна за [[Робърт Саутей|Саутей]] и [[Робърт Оуен|Оуен]] между 1811 и 1818 г. Тя се използва още от времето на [[Уилям Блейк|Блейк]] в началото на 90<sup>-те</sup> години на 18 век и на [[Уилям Уърдзуърт|Уърдзуърт]] към края на века''.“| |''Keywords: A Vocabulary of Culture and Society''|оригинал = „The idea of a new social order based on major industrial change was clear in Southey and Owen, between 1811 and 1818, and was implicit as early as Blake in the early 1790s and Wordsworth at the turn of the century.“}}▼
 
Терминът „индустриална революция“ се използва все по-често към края на 30-те години на 19 век. В своята книга от 1844 г. ''„Положението на работническата класа в Англия“'' ({{lang|de|Die Lage der arbeitenden Klasse in England}}) [[Фридрих Енгелс]] говори за ''„индустриална революция – революция, която в същото време промени и цялото гражданско общество“.'' Разпространението на термина в голяма степен се дължи и на [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]], чиито лекции от 1881 г. са посветени на нейната история.<ref>Hudson – стр. 11</ref> Според него светът след нея е променен:▼
▲{{Quote|„''Идеята за нов обществен ред въз основа на огромната индустриална промяна е съвсем ясна за [[Робърт Саутей|Саутей]] и [[Робърт Оуен|Оуен]] между 1811 и 1818 г. Тя се използва още от времето на [[Уилям Блейк|Блейк]] в началото на 90<sup>-те</sup> години на 18 век и на [[Уилям Уърдзуърт|Уърдзуърт]] към края на века''.“| |''Keywords: A Vocabulary of Culture and Society''|оригинал = „The idea of a new social order based on major industrial change was clear in Southey and Owen, between 1811 and 1818, and was implicit as early as Blake in the early 1790s and Wordsworth at the turn of the century.“}}
 
▲Терминът „индустриална революция“ се използва все по-често към края на 30-те години на 19 век. В своята книга от 1844 г. ''„Положението на работническата класа в Англия“'' ({{lang|de|Die Lage der arbeitenden Klasse in England}}) [[Фридрих Енгелс]] говори за ''„индустриална революция – революция, която в същото време промени и цялото гражданско общество“.'' Разпространението на термина в голяма степен се дължи и на [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]], чиито лекции от 1881 г. са посветени на нейната история.<ref>Hudson – стр. 11</ref> Според него светът след нея е променен:
 
{{Quoteцитат|„''Богатството на нациите и парната машина ... разрушиха стария свят и построиха нов''“.| |'' ''|оригинал = "The Wealth of Nations and the steam-engine...destroyed the old world and built a new one."}}
 
== Причини ==
Причините за Индустриалната революция са сложни и остават полемични. Някои историци вярват, че революцията се заражда поради социалните и индустриални промени, настъпили в края на [[феодализъм|феодализма]] във Великобритания след [[Английска революция|Английската гражданска война]] от [[17 век]]. Контролът на националните граници става все по-ефективен, разпространението на [[болест]]и намалява, което от своя страна предотвратява [[епидемия|епидемиите]], познати отпреди.<ref>{{икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/radio4/history/voices/voices_salisbury.shtml BBC – Чума в Британия на Тюдорите и Стюартите, посетен 13.11.2008 г.]</ref> Процентът на децата, които преживяват първите си няколко години, се повишава драстично, водейки до повече работна ръка. Движението, наречено ''Ограждане'' ({{lang|en|enclosure}}) и Британската земеделска революция правят производството на храна по-ефективно и изискващо по-малко труд, което създава излишък от работници в земеделието и ги кара да се пренасочат към новите фабрики в големите градове.<ref>{{икона|en}} [http://www.historyguide.org/intellect/lecture17a.html Корените на Индустриалната революция в Англия]</ref> [[Колониализъм|Колониалната експанзия]] от 17 век, развитието на [[международна търговия]], създаването на [[Финансов пазар|финансови пазари]] и натрупването на [[капитал]]и също се считат за фактори за Индустриалната революция. Такъв фактор е и [[Научна революция|Научната революция]] от 17 век.<ref>[http://www.webcitation.org/5kwrK7aeY Научната революция, посетен 31.10.2009 г.]</ref>
 
До [[1980-те|80-те години на [[20 век]] е широко разпространено виждането на историците, че в основата на Индустриалната революция е технологичният подем и че ключово място играе изобретяването и развитието на [[парна машина|парната машина]].<ref>Hudson – The ''Industrial Revolution''</ref> По-скорошни изследвания обаче променят традиционното тълкуване на Индустриалната революция, свързано с търсенето и предлагането.<ref>Fullerton – стр. 108 – 125</ref> [[Луис Мъмфорд]] предлага тезата, че Индустриалната революция се корени още в [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], което е значително по-ранно от всички останалите предположения.<ref>Lewis Mumford – [http://www.amazon.com/gp/reader/015688254X/ref=sib_fs_top?ie=UTF8&p=S00Q&checkSum=udoW5CVmUdy3Y45ns0wtGk7Wesh6yWx220dcukbd7VE%3D#reader-link Technics and Civilization]</ref> Той обяснява, че ''„първообразът на индустриалната ера са [[печатна преса|печатната преса]] и [[часовник]]ът“''. Мъмфорд също изтъква, че [[Монашество|монашеското]] чувство за ред в пространството и времето, илюстрирано с разполагането на църква с камбанария в центъра на средновековните градове и отбелязване на равни интервали от време с камбаната, е може би предвестник на парния двигател като по-късна физическа проява на нуждата за синхронизация.
 
Наличието на голям вътрешен пазар се смята за важен фактор за Индустриалната революция, като частично обяснява защо тя се появява първо във Великобритания. В други държави като [[Франция]] пазарите са разделени по отделните региони, което е съпроводено с [[данък|данъци]] и [[митническа тарифа|митнически тарифи]] за продажба между регионите.<ref>Deane – ''[http://books.google.com/books?ie=UTF-8&vid=ISBN0521296099&id=eMBG_soDdNoC&pg=PA131&lpg=PA131&sig=xzXl17mm0GYiH80TH-V0lR7JVAk#v=onepage&q&f=false The First Industrial Revolution]''</ref> Вътрешните тарифи в [[Англия]] са премахнати от [[Хенри VIII]], а в [[Русия]] оцеляват до 1753 г., във Франция до 1789 г. и в [[Испания]] до 1839 г.
Line 27 ⟶ 25:
== История ==
[[Файл:World GDP Capita 1-2003 A.D.png|мини|[[БВП]] на човек от населението преди и по време на Индустриалната революция.{{Br}} <small>Информация има за годините 1, 1000, 1500, 1600, 1700, 1820, 1900 и 2003. Празните места означават, че за годината няма информация</small>.]]
През [[17 век|XVII век]] Англия започва да догонва световния лидер [[ХоландияНидерландия]] по темп на ръст на [[манифактура|манифактури]], а по-късно и в световната търговия и колониалната икономика. Към средата на 18 век Англия става водещата [[Капиталистическа система|капиталистическа]] страна. По ниво на [[икономическо развитие]], тя превъзхожда останалите европейски страни, разполагайки с всички необходими предпоставки за преминаване на нова степен на обществено-икономическото развитие – мащабното машинно производство.
 
Индустриалната революция започва в Англия в последната третина на 18 век, а в първата половина на 19 век приема всеобщ характер, обхващайки и другите страни от [[Европа]] и [[Америка]]. В световната история Индустриалната революция се свърза с изобретяването на парния двигател и въвеждането на задвижвани с [[парна машина|пара]] машини, главно в [[текстилна промишленост|текстилната промишленост]].
Line 102 ⟶ 100:
През 1824 е патентован химическият процес за производство на [[цимент]], който дава тласък на [[строителство]]то. Няколко години по-късно [[Марк Брюнел]] го използва при строежа на първия подводен [[тунел]] под [[Темза]] в Лондон. Проектът за тунела Брюнел подготвя още през 1819 г., но работа започва едва през 1825 г. Прокопаването на тунела отнема цели 17 години и е завършен след много трудности през 1842 г. Циментът се използва широко и при изграждането на лондонската [[канализация]] едно поколение по-късно.
 
След 1860 г. фокусът на химическите изследвания е върху [[багрило|багрилата]] и начело излиза [[Германия]], създавайки силна химическа индустрия.<ref>Lion Hirth, ''State, Cartels and Growth: The German Chemical Industry'' (2007) p. 20</ref>
 
=== Механични инструменти ===
Line 115 ⟶ 113:
=== Канали ===
[[Файл:WalesC0047.jpg|мини|[[Акведукт]] в [[Ланголен]], [[Уелс]]]]
По време на ранната фаза на Индустриалната революция в Европа, особено Великобритания и [[Ирландия]], а по-късно и в нововъзникналите колонии в [[Северна Америка]], изграждането на канали предшества развитието на [[железница|железниците]]. Канали започват да се изграждат в края на 18 век, за да свържат производствените центрове в [[Мидлендс|Мидландс]] и Северна Англия с крайбрежитекрайбрежието и Лондон. С тях лесно се транспортират големи и тежки товари, като [[Баржа|баржите]] се теглят от коне по сушата. След откриването на каналите „Санки“ (1757) и „[[Бриджуотър (мост)|Бриджуотър]]“ (1761) цената на въглищата в [[Ливърпул]] и [[Манчестър]] успява да падне наполовина. Това от своя страна е причината за манията да бъдат изграждани канали във Великобритания. В периода между 1760 и 1820 година в страната са открити над сто канала. Строежът и организацията на каналната мрежа по-късно служат за образец при изграждането на железниците. В крайна сметка след 1840 г. каналите биват изместени от железниците.▼
 
▲По време на ранната фаза на Индустриалната революция в Европа, особено Великобритания и [[Ирландия]], а по-късно и в нововъзникналите колонии в [[Северна Америка]], изграждането на канали предшества развитието на [[железница|железниците]]. Канали започват да се изграждат в края на 18 век, за да свържат производствените центрове в [[Мидлендс|Мидландс]] и Северна Англия с крайбрежите и Лондон. С тях лесно се транспортират големи и тежки товари, като [[Баржа|баржите]] се теглят от коне по сушата. След откриването на каналите „Санки“ (1757) и „[[Бриджуотър (мост)|Бриджуотър]]“ (1761) цената на въглищата в [[Ливърпул]] и [[Манчестър]] успява да падне наполовина. Това от своя страна е причината за манията да бъдат изграждани канали във Великобритания. В периода между 1760 и 1820 година в страната са открити над сто канала. Строежът и организацията на каналната мрежа по-късно служат за образец при изграждането на железниците. В крайна сметка след 1840 г. каналите биват изместени от железниците.
 
=== Пътища ===
Line 148 ⟶ 145:
=== Разпространение на знанията ===
[[Файл:Wright of Derby, The Orrery.jpg|мини|Философ преподава по модел на планетната система. Джоузеф Райт, около 1766 г. Научните знания се разпространявали в любителски кръжоци.]]
 
Знанията за нововъведенията се разпространяват по различни пътища. Работници, получили квалификация при един работодател, след това можели да отидат при друг. Това е бил доста разпространен начин за разпространение на новостите, а в някои страни като Франция и Швеция изпращането на работници на стаж в чужбина става дори държавна политика. Стажантите си водели записки и някои от тях са достигнали до наши дни като свидетелства на епохата.
 
Line 162 ⟶ 158:
 
; Библиография
* Crouzet, François (1996) „France“. in Teich, Mikuláš; Porter, Roy. – ''The industrial revolution in national context: Europe and the USA'' Cambridge University Press, ISBN 9780521409407.
* Deane, Phyllis – ''[http://books.google.com/books?ie=UTF-8&vid=ISBN0521296099&id=eMBG_soDdNoC&pg=PA131&lpg=PA131&sig=xzXl17mm0GYiH80TH-V0lR7JVAk#v=onepage&q&f=false The First Industrial Revolution]'', Cambridge University Press. ISBN 0-521-29609-9
* Eric Schiff – ''Industrialisation without national patents: the Netherlands, 1869 – 1912; Switzerland, 1850 – 1907'', Princeton University Press, 1971.
* Fullerton, Ronald A. (January 1988) – ''"[http://www.jstor.org/pss/1251689 How Modern Is Modern Marketing? Marketing's Evolution and the Myth of the „Production Era]“''. The Journal of Marketing (New York City, NY: American Marketing Association).
* Hudson, Pat (1992) – ''The Industrial Revolution''. London: Edward Arnold, ISBN 9780713165319.
* Michele Boldrin and David K. Levine – [http://www.dklevine.com/general/intellectual/againstfinal.htm ''Against Intellectual Monopoly''], Cambridge University Press, 2008. ISBN 9780521879286
* {{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=343 |url= |accessdate=}}
* Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р. ''История на модерния свят'', Абагар, В. Търново, 2010 ISBN 978-954-427-901-1
 
{{превод от 2|en|Industrial Revolution|ru|Промышленная революция|20081714|25283877}}▼
 
== Вижте също ==
Line 191 ⟶ 185:
* {{икона|de}} [http://www.bpb.de/wissen/NAIUWJ,0,0,Industrielle_Revolution.html Дефиниция]
* {{икона|de}} [http://www.mlwerke.de/me/me02/me02_225.htm Фридрих Енгелс – ''„Състоянието на работната класа в Англия“'' (''Die Lage der arbeitenden Klasse in England'')]
 
▲{{превод от 2|en|Industrial Revolution|ru|Промышленная революция|20081714|25283877}}
 
[[Категория:Индустриална революция| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Индустриална_революция“.