Уикипедия

Вестготи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:CoronaRecesvinto01.JPG|мини|300px|Корона на вестготите (653 – 672), намерена в [[Испания]]. Национален археологически музей на Испания.]]
 
'''Вестготите''', наричани също '''визиготи''' ({{lang|la|Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi}}), което буквално означава '''западни готи''', са един от двата клона на [[готи]]те, наред с [[остготи]]те, сиреч '''източните готи'''. Те са един от [[германи|германските народи]], които навлизат в [[Римска империя|Римската империя]] по време на [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]]. Вестготите нанасят поражение на римляните в [[Битка при Адрианопол (378)|битката при Адрианопол]] през 378 година, след което, водени от [[Аларих I]], се насочват към [[Италия]] и [[Разграбване на Рим (410)|разграбват Рим]] през 410 година.
 
Line 22 ⟶ 21:
През [[376]] година, застрашени от атаки на [[хуни]]те, вестготите се настаняват в римските провинции на юг от [[Дунав]], като в замяна на това участват като наемници в римската войска.
 
В края на 3. век вестготите заемат изоставената по стратегически причини от ''Римската империя'' [[Дакия]]. За разлика от [[алани]]те и [[сармати]]те с тяхната тежка (''[[бронирана конница]]'') и лека конница, военната сила на вестготите се е състояла предимно от пехота. Готски дружини се намесвали в борбите за престолонаследието след провала на ''[[тетрархия]]та''. След като частично повторно завладятзавладяват левия бряг на ДунаваДунав, в крайна сметка роденият в гр. Ниш св. [[император]] [[Константин Велики]] (* ок.280 – † 337) победил своите вътрешни и външни противници с активното съдействие на визиготите, благодарение на които той ликвидира ''тетрархията'' и се обявява за самодържец, а към [[330]] г. пренася столицата на ''Римската империя'' в тракийския град [[Бизантион]]. През [[332]] г. Константин Велики сключва с дунавските вестготи договор за охрана на границата, като им дава автономност на ''[[федерати]]'', а църквата им остава към [[диоцез]]а на ''[[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]''.
 
След Константин Велики територията на юг от десния бряг на Дунав се е наричала ''ripa Gothica'' (Готски бряг; лат. ''ripa —'' бряг на река, рядко морски бряг). Същата била устроена като укрепена гранична организация, която навлизала в дълбочина и обхващала днешна [[Северна България]] и [[Добруджа]]. Всички народи, които идвали тук отвъд Дунава, са били считани за готи, независимо дали са идвали за търговия с римските ''caupones'' (лат. ханджия, механджия, кръчмар; презрит. търговец), за да постъпят на римска военна служба, ''militon'' (лат. войник) или са търсели услугите на ''capillon'' (бръснар). Перманентният недостиг на храни на север от Дунава се компенсирал с търговия, в т.ч. и с роби. <sup>[[#Външни препратки|10]]</sup>.
 
== Християнизация ==
Междувременно, след окончателното узаконяване на ''[[християнство]]то'' през [[313]] г. от император Константин Велики с ''[[Медиолански едикт|Указа за толерантност от Милано]]'', се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе [[Вулфила]], [[епископ]] на гр. [[Никополис ад Иструм]] ([[Никопол]]), този „''съвременний Мойсей''“ в тяхната „''обетована земя''“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] (покръстителят на Константин Велики) и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[Йорданес]], [[Сократ]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя [[Константин-Кирил Философ|Константин]] и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил доростолският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ [[Максимин (епископ)|Максимин]] (* ок.360 – †слсл. 427). Негов учител е херсонският епископ [[Теофил]], участвал в ''[[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в гр. Никея]]'' (''Никейският събор''), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Вулфила е хиротонисан през 340/341 г. за готски епископ и приемник на починалия първи техен архиерей [[Теофил]] от Цариградския патриарх св. [[Евсевий Никомидийски]], виден представител на ''[[Арианство]]то'' и съученик на александрийския свещеник [[Арий]] (* ок.250 – †336336), презвитер в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на ''[[арианство|арианите]]'' е най-силна в Империята (337 – 361 г.) <sup>[[#Външни препратки|11]]</sup>.
<!-- това е излишно тук --><!--През [[325]] г. на ''Никейския събор'' в [[Никея]], в присъствието на император Константин Велики участват 318 епископи (Императорът е поканил с писма лично 1800 епископи, всеки от които може да води по 3-ма свещеници), гръцките и източните епископи налагат уточнение в божественото естество на Спасителя, респ. тълкуване на ''[[Никео-цариградски символ на вярата|Символа на вярата]]'', според което „''Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух са '''единосъщни''' и се изявяват като такива от началото на времето, т.е. те са без начало и без край''“. Съборът осъжда ''[[Арианство]]то'' на [[Арий]], според което „''Синът и Светият Дух са от напълно '''различно естество''' от това на Бог-Отец и са се изявили след него''“. Главния борец срещу ''Арианството'' е св. епископ [[Атанасий I Александрийски|Атанасий Велики]] (* ок.296 – †373373), Патриарх на Александрия. Арий е афоресан и низвергнат на Събора и е изпратен на доживотно заточение в [[Илирия]], което помага за бързото разпространение из българските земи на учението му, повлияно от ''[[неоплатонизъм|неоплатонизма]]'', и което, поради схематичната форма на посланието си, е особено популярно всред простолюдието в Империята през 4 в., а всред народите извън границите ѝ – и през 5 в.
 
Така основният въпрос пред християнството – за устройството и организацията на църквата и нейната дейност – се измества на този първи събор и през следващите десетилетия от поредица идеологически въпроси, които разединяват християнството в полза на една върхушка <sup>[[#Външни препратки|8]]</sup>.
Line 51 ⟶ 50:
 
Независимо от горното, безспорно е, че Северна България е земята, където са положени основите и са утвърждавани българското християнство и литература. В началото били достигнати само другите „готски народи“ – остро-готите (наричани неправилно ост-готи, т.е. източни готи, защото всъщност са живеели на запад от вест-готите), гепидите и вандалите. Самият франкски Крал от династията на меровингите – Клодвиг – е бил ''Арианин'', преди да приеме католическо кръщение малко преди 500 г. <sup>[[#Външни препратки|10]]</sup>. -->
 
<!-- изтривам повторени пасажи -->
 
[[Файл:Byzantinischer Mosaizist um 1000 002.jpg|мини|250px|'''Св. цар Константин I Велики '''<br><small>(Мозайка от [[Света София (Константинопол)|„Св. София“]] в [[Константинопол]])</small>]]
 
== При Константин Велики ==
В края на 3. век вестготите заемат изоставената по стратегически причини от Римската империя Дакия. За разлика от българите с тяхната тежка [[бронирана конница]] и лека кавалерия, военната сила на вестготите се е състояла предимно от пехота. Готски дружини се намесвали в борбите за престолонаследието след провала на ''Тетрархията''. След като частично повторно завладял левия бряг на Дунава, в крайна сметка роденият в гр. Ниш св. император [[Константин Велики]] (* ок.280 – † 337) победил своите вътрешни и външни противници с активното съдействие на българските вестготите, благодарение на които той ликвидира ''Тетрархията'' и се обявява за самодържец, а към 330 г. пренася столицата на Римската империя в тракийския град [[Бизантион]] (Византия, Константинопол). Бизантион надделява, заради възможността за контрол над Проливите, въпреки желанието на Императора и майка му [[св. Елена]], столицата да бъде пренесена в любимата им [[София|Сердика]] със стратегическо разположение по средата между западните и източните земи на Империята („''Сердика е моят Рим''“, възкликнал Императорът в Сената).
 
За управляваната преди от Константинопол Тракия император [[Константин VII Багрянородни|Константин VII Багренородни]] (* 905 – † 959) по-късно пише: „''Императорът Константин, ...поради…поради нападенията на българите направил от Тракия особена [[Тема (Византия)|тема]]''“ <ref>„''...to…to ton Bulgaron genos ton Istron potamon dieperasen''“, Constantine VII Porphyrogennetos, „De Thematibus“, lib. II, стр. 44, Bonnae</ref>.
 
През 332 г. Константин Велики сключва с дунавските вестготи договор за охрана на границата, като им дава автономност на ''[[федерати]]'', а църквата им остава към [[диоцез]]а на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].
Line 73 ⟶ 69:
[[Анастасий Библиотекар]] (* ок.810 – † ок.879/880) съобщава <ref>„Anastasii Bibliothecarii interpretatio synodi VIII generalis“, Patrologia Latina 129, III. 19</ref>, че след разделението на царството през 364 г. при императорите [[Валентиниан I]] (* 321 – † 375) и [[Валент (Римска империя)|Валент]] (* 328 – † 378) „''българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав''“ <ref>„''Cum beatus papa videatur dicere Innocentius ad Alexandrum Antiochenum inter alia scribens: Non ergo visum est ad mobilitatem necessitatum mundano-rum, Dei Eeclesiam commutari, honores aut divisiones perpeti, quas pro suis causis faciendas duxerit imperator; sed his né e ipsi diu fruuntur, siquidem jam memorata Vulgarorum gens protinus irruit et universa circa Danubium occupat.''“, Anastasius Bibliothecarius</ref>.
 
Анастасий Библиотекар пояснява също така, че „''българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право''“ <ref>”„''...quia…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...subjugantes…''”“, „Historia de viti Rom“, Pont. Patrologia Latina, 128, col. 1393 f, Anastasius Bibliothecarius</ref>.
 
Тези провинции били „''двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания''“ <ref>„''...utramque…utramque Epirum, novam videlicet veterumque totamque Thessaliam, atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nun-cupatur''“. 1392, Anastasius Bibliothecarius</ref> <sup>[[#Външни препратки|4]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|25]]</sup>.
 
Възникнали проблеми със снабдяването, регионалната римска армия е разбита в няколко локални сражения.
Line 86 ⟶ 82:
 
== Битката при Адрианопол ==
За да се справи с този проблем, императорът се готви да даде генерално сражение. На негова помощ идва роденият в гр. Сирмиум [[Грациан]] (* 359 – † 383), [[Цезар (титла)|Цезар]] на западните провинции на Римската империя. Неговите войски обаче са блокирани в Северозападна България при [[Кастра Мартис|Кастра Мартена]] (гр. [[Кула (България)|Кула]]). [[Валент (Римска империя)|Валент]] започва самостоятелни действия през 378 г. край [[Адрианопол]] (Одрин), на 9 август римската кавалерия е обърната в бяг, римската армия е разгромена. Император Валент бяга и се скрива в една къща, но там е изгорен жив, загиват почти всички военачалници и офицери и 2/3 от войската (сражението е описано и от Св. Паисий в неговата История...История…) <ref>„''Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя ...…, затова цар Валент тръгнал с войска против тях, но по Божия воля българите и готите победили Валента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил ...… в един плевник. Те запалили плевника, там цар Валент изгорял ...…''“, „Славянобългарска история“, Св. Паисий Хилендарски</ref> <sup>[[#Външни препратки|12]]</sup>.
 
След разгрома при Одрин империята изпада в критична ситуация, тъй като готите и българите контролират практически цяла Тракия до самия Цариград. Грациан извиква спешно испанеца Теодосий и го назначава за Главнокомандващ на римската армия в Тракия. Теодосий успява да разбие бунтовниците, овладява положението и става приемник на Валент – император [[Теодосий I|Теодосий I Велики]] (* 347 – † 395).
Line 95 ⟶ 91:
[[Файл:Visigoth migrations.jpg|мини|300px|Миграцията на вестготите]]
 
Към 390/391 г. все по-силен става натискът на хуно-българите от север, което предизвиква придвижване на юг от Балкана на отделни подразделения вестготите ([[Мавро Орбини]] цитира сведения на [[Касиодор]] за тежки сражения на българите с римляните около 390 г.). През 395 г. тракийските вестготи и многонационални преселници с предимно готско потекло издигат за първи път свой крал [[Аларих I]] (* ок.370 – † 410), роден в Добруджа (Малка Скития) на един остров в устието на Дунава, който през 394 г., като водач на готите ''федерати'', е участвал в [[Алпи]]те в победоносния поход на [[Теодосий I]] срещу езичника, гала [[Евгений (узурпатор)|Евгений]] († 394), самообявил се за император на Запада с помощта на ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' [[Арбогаст]] († 394). В [[Битка при Фригид|Битката при р. Фригид]] християнската източна войска, въпреки тежките загуби на вестготите, успява да победи езическата западна войска и да даде тласък на християнизирането на Запада.
 
При все по-масовото преминаване на Дунава от хунобългарите част от вестготите под ръководството на Аларих I преминават Балкана и тръгват към Цариград, после към Тесалия и Пелопонес, още повече, че не се чувстват вече обвързани с договора след смъртта на Теодосий I през 395 г. Преминават [[Термопили]]те, оплячкосват [[Атика]], превземат [[Атина]], [[Коринт]], [[Аргос]] и [[Спарта]]. След като са разбити през 397 г. от римския пълководец [[Стилихон|Стиликон]] ([[вандал]], * ок.359/365 - † 408) вестготите на Аларих I се установяват в Македония с нов договор като ''федерати''. По това време синовете на Теодосий I са поделили Империята – [[Флавий Хонорий|Хонорий]] (* 384 – † 423) управлява западните провинции, а [[Аркадий]] (* ок.377 – † 408) – източните провинции. Аркадий дава на Аларих титлата ''[[Магистър милитум|magister militum per Illyricum]]''.▼
 
▲При все по-масовото преминаване на Дунава от хунобългарите част от вестготите под ръководството на Аларих I преминават Балкана и тръгват към Цариград, после към Тесалия и Пелопонес, още повече, че не се чувстват вече обвързани с договора след смъртта на Теодосий I през 395 г. Преминават [[Термопили]]те, оплячкосват [[Атика]], превземат [[Атина]], [[Коринт]], [[Аргос]] и [[Спарта]]. След като са разбити през 397 г. от римския пълководец [[Стилихон|Стиликон]] ([[вандал]], * ок.359/365 - †– 408) вестготите на Аларих I се установяват в Македония с нов договор като ''федерати''. По това време синовете на Теодосий I са поделили Империята – [[Флавий Хонорий|Хонорий]] (* 384 – † 423) управлява западните провинции, а [[Аркадий]] (* ок.377 – † 408) – източните провинции. Аркадий дава на Аларих титлата ''[[Магистър милитум|magister militum per Illyricum]]''.
Междувременно, през зимата на 399/400 г. Тракия отново станала арена на бунт на „римски“ готи, ръководени от римския пълководец и Консул от дунавско готско потекло [[Гаинас]]. Той влязъл в Константинопол с войските си и изискал номинирането му за ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' и даже с амбиции за трона <ref>[[Созомен]], VIII, 4</ref>, но срещнал съпротива от управляващата върхушка. На искането на убедения арианец, на неговата религиозна общност да бъде предоставена една църква, силно се противопоставил Константинополският патриарх св. [[Йоан Златоуст]] (* 350 – † 407) <ref>[[Теодорет]], „Historia Ecclesiastica“, II, 5; V, 22</ref>. Императорските войски на испанеца Аркадий започнали преследване и лов на готи. На 12 юли 400 г. 7000 от тях нахлули в готската православна църква близо до двореца, където, по лична заповед на императора, били затворени, съсечени и изгорени с църквата <ref>Созомен</ref>. Гаина напуснал града, но бил разбит при [[Дарданели]]те. Успял да избяга на север от Дунава, където бил убит от хунобългарите на кан [[Улдин]] от опасения да не би да предизвика размирици всред готите. Оттук нататък Константинопол все по-често започнал да се намесва с военна сила в българо-гръцките религиозни борби в полза на вторите.▼
 
▲Междувременно, през зимата на 399/400 г. Тракия отново станала арена на бунт на „римски“ готи, ръководени от римския пълководец и Консул от дунавско готско потекло [[Гаинас]]. Той влязъл в Константинопол с войските си и изискал номинирането му за ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' и даже с амбиции за трона <ref>[[Созомен]], VIII, 4</ref>, но срещнал съпротива от управляващата върхушка. На искането на убедения арианец, на неговата религиозна общност да бъде предоставена една църква, силно се противопоставил Константинополският патриарх св. [[Йоан Златоуст]] (* 350 – † 407) <ref>[[Теодорет]], „Historia Ecclesiastica“, II, 5; V, 22</ref>. Императорските войски на испанеца Аркадий започнали преследване и лов на готи. На 12 юли 400 г. 7000 от тях нахлули в готската православна църква близо до двореца, където, по лична заповед на императора, били затворени, съсечени и изгорени с църквата <ref>Созомен</ref>. Гаина напуснал града, но бил разбит при [[Дарданели]]те. Успял да избяга на север от Дунава, където бил убит от хунобългарите на кан [[Улдин]] от опасения да не би да предизвика размирици всред готите. Оттук нататък Константинопол все по-често започнал да се намесва с военна сила в българо-гръцките религиозни борби в полза на вторите.
През 401 г. Аларих I тръгва отново на дълъг поход с около 20 000 вестготи и техните семейства през Балканския полуостров до Италия, през 408 г. пристига пред гр. [[Рим]], а през 410 г. го превзема и оплячкосва.▼
 
▲През 401 г. Аларих I тръгва отново на дълъг поход с около 20 000 вестготихил. и техните семейства през Балканския полуостров до Италия, през 408 г. пристига пред гр. [[Рим]], а през 410 г. го превзема и оплячкосва.
[[Файл:Visigoth Kingdom.jpg|мини|300px|Тулузкото и Толедското кралства на вестготите]]
 
Line 117 ⟶ 112:
== Литература ==
* J. N. Hillgarth, ''The Visigoths in History and Legend''. Turnhout: Brepols Publishers, 2010, ISBN 978-0-88844-166-9
* Amory, Patrick. ''People and Identity in Ostrogothic Italy, 489 – 554''. Cambridge: Cambridge University Press, 2003. ISBN 0-52152-635-3.
* Bernard Bachrach., „A Reassessment of Visigothic Jewish Policy, 589 – 711.“ ''American Historical Review'' 78, no. 1 (1973): 11 – 34.
* Collins, Roger. ''The Arab Conquest of Spain, 710 – 797''. Oxford: Blackwell Publishers, 1989. Reprinted 1998.
* Collins, Roger. ''Law, Culture, and Regionalism in Early Medieval Spain''. Great Yarmouth: Variorum, 1992. ISBN 0-86078-308-1.
* Collins, Roger. ''Visigothic Spain, 409 – 711''. Oxford: Blackwell Publishing, 2004. ISBN 0-631-18185-7.
* Constable, Olivia Remie. „A Muslim-Christian Treaty: The Treaty of Tudmir (713).“ In ''Medieval Iberia: Readings from Christian, Muslim, and Jewish Sources'', ed. Olivia Remie Constable, 37 – 38. Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1997.
* Constable, Olivia Remie, and Jeremy duQ. Adams. „Visigothic Legislation Concerning the Jews.“ In ''Medieval Iberia: Readings from Christian, Muslim, and Jewish Sources'', ed. Olivia Remie Constable, 21 – 23. Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1997.
* Garcia Moreno, Luis A. „Spanish Gothic consciousness among the Mozarabs in al-Andalus (VIII-Xth centuries.“ In ''The Visigoths. Studies in Culture and Society'', ed. Alberto Ferreiro, 303 – 323. Leiden-Boston-Köln: Brill, 1999.
* Glick, Thomas F. [http://libro.uca.edu/ics/emspain.htm ''Islamic and Christian Spain in the Early Middle Ages: Comparative Perspectives on Social and Cultural Formation'']. Princeton: Princeton University Press, 1979.
* François Guizot. ''The History of Civilization: From the Fall of the Roman Empire to the French Revolution''. trans. William Hazlitt. 1856.
* Peter Heather. ''The Goths''. Oxford: Blackwell Publishers, 1996.
* Helal Ouriachen, El Housin, 2009, La ciudad bética durante la Antigüedad Tardía. Persistencias y mutaciones locales en relación con la realidad urbana del Mediterraneo y del Atlántico, Tesis doctoral, Universidad de Granada, Granada.
* James, Edward, ed. ''Visigothic Spain: New Approaches''. Oxford: Oxford University Press, 1980. ISBN 0-19-822543-1.
* Kennedy, Hugh. ''Muslim Spain and Portugal: A Political History of al-Andalus''. Harlow, Essex: Longman, 1996.
* Lacarra, José María. ''Estudios de alta edad media española''. Valencia: 1975.
* Mathisen, Ralph W. „Barbarian Bishops and the Churches ''in Barbaricis Gentibus'' During Late Antiquity.“ ''Speculum]'', 72, no. 3 (1997): 664 – 697.
* Charles Christopher Mierow. [http://www.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html ''The Gothic History of Jordanes. In English Version with an Introduction and a Commentary'']. 1915. Reprinted by Evolution Publishing, 2006. ISBN 1-889758-77-9.
* Nirenberg, David. „The Visigothic Conversion to Catholicism.“ In ''Medieval Iberia: Readings from Christian, Muslim, and Jewish Sources'', ed. Olivia Remie Constable, 12 – 20. Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 1997.
* Rosales, Jūratė. ''Los Godos''. Barcelona, Ed. Ariel S.A., 2nd edition, 2004. (edition in Spanish)
* Sivan, Hagith. „On ''Foederati'', ''Hospitalitas'', and the Settlement of the Goths in A.D. 418.“ ''American Journal of Philology'' 108, no. 4 (1987): 759 – 772.
* Stevenson, W. H. „The Beginnings of Wessex.“ ''The English Historical Review'', 14:53 (януари 1899, pp. 32 – 46).
* Velázquez, Isabel. „Jural Relations as an Indicator of Syncretism: From the Law of Inheritance to the ''Dum Inlicita'' of Chindaswinth.“ In ''The Visigoths from the Migration Period to the Seventh Century: An Ethnographic Perspective'', ed. Peter Heather, 225 – 259. Woodbridge, Suffolk: Boydell Press, 1999.
* Edward Arthur Thompson. „The Barbarian Kingdoms in Gaul and Spain“, ''Nottingham Mediaeval Studies'', '''7''' (1963:4n11).
* Edward Arthur Thompson. ''The Visigoths in the Time of Ulfila''. Oxford: Oxford University Press, 1966.
* Edward Arthur Thompson. ''The Goths in Spain''. Oxford: Clarendon Press, 1969.
* Vékony, Gábor. [http://www.hungarian-history.hu/lib/chk/ ''Dacians-Romans-Romanians'']. Toronto: Matthias Corvinus Publishing, 2000. ISBN 1-882785-13-4.
* John Michael Wallace-Hadrill. ''The Barbarian West, 400 – 1000''. 3rd ed. London: Hutchison, 1967.
* Wolf, Kenneth Baxter, ed. and trans. ''Conquerors and Chroniclers of Early Medieval Spain''. Vol. 9, Translated Texts for Historians. Liverpool: Liverpool University Press, 1999.
* Wolfram, Herwig. ''History of the Goths''. Thomas J. Dunlap, trans. Berkeley: University of California Press, 1988.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вестготи“.