Иван Асен II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
м Премахнати редакции на 78.90.11.166 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 58:
==== Войната с Унгария от 1232 – 1233 ====
'''Съюзът между [[Втора българска държава|България]] и [[Никейска империя|Никея]]''', насочен срещу [[Латинската империя]], провокира репресивни мерки от страна на [[Папска държава|папата]] и [[Кралство Унгария]]. През [[1232]] г. унгарците превземат района на [[Белград]] и атакуват [[София|Средец]] (София), но са победени от цар Иван Асен II Александър. През 1233, под ръководството на бъдещия крал [[Бела IV]], унгарците отново нахлуват, като този път завземат Малко или Западно Влашко ([[Олтения]]) и създават [[Банат]] на [[Северински Банат|Северин]]. Не е ясно колко време унгарците успяват да задържат своите завоевания, но те са били възстановени от Иван Асен II преди монголското нашествие от 1240 – 1241. И двата региона Белград и [[Банат]] на [[Северински Банат|Северин]] са отново възстановени от
==== Войната от 1235 – 1236 г. ====
След [[битката при Клокотница
Засилването на България започва да тревожи нейните съседи. Особено обезпокоени са латинците, които се страхуват за своята [[столица]]. Към [[1231]] г. отношенията между България и Латинската империя се изострят и поради това българският цар започва да укрепва южната граница. Обновена и допълнително укрепена е крепостта при Станимака ([[Асеновград]]) както личи от намерения там надпис. Като се отказват окончателно от намеренията си за съюз с българите, латинците избират за опекун на [[Балдуин II]] бившия йерусалимски крал [[Жан дьо Бриен]] и се свързват още по-здраво с [[папа]]та.
Владетелят на Никейската империя [[Йоан III Дука Ватаций]] решава да потърси съюз с българите, за да бъде по-успешна борбата му с [[латинци]]те. Към такъв съюз се стреми и Иван Асен II, тъй като се надява той да му донесе нови териториални придобивки. Преговорите завършват успешно и през [[1235]] г. в град [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван Асен II [[Елена Асенина|Елена]] и сина на Ватаций [[Теодор II Ласкарис]]. Спогодбата предвижда да се признае пълната независимост на Българската църква, чийто глава – търновският [[архиепископ]] [[Йоаким I|Йоаким]] – получава титлата [[патриарх]]. Така е възстановена разрушената от [[Василий Българоубиец|Василий II]] [[Търновска патриаршия|Българска патриаршия]], като това означава окончателен отказ на българската държава от сключената през [[1204]] г. [[Калоянова уния|уния]] с [[Римска курия|Римската курия]]. Предвижда се съвместна борба срещу латинците за окончателното им прогонване от [[Тракия]].
| |||