Детекторен радиоприемник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) м описние на снимка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Detector receiver rus standart.svg|мини|дясно|250px|Електрическа схема на детекторен радиоприемник (#1)]]
[[Файл:Kristallradio (3).jpg|мини|250px|Детектор с ръчна настройка за детекторен радиоприемник с [[галенит]]ов кристал във функцията на диод.]]
'''Детекторният радиоприемник''' е най-простата конструкция на [[радиоприемник]], при който липсва [[Високочестотен усилвател|високочестотен]] и нискочестотен [[усилвател]]<ref>Радиотехнически терминологичен речник, под общата редакция на проф. к.т.н. инж. Спиро Пецулев, Държавно издателство „Техника“, София, 1984, с. 63</ref>. Това са едни от най-ранните радиоприемтници, в които основният елемент е кристален [[Детектор (радиотехника)|детектор]] (или демодулатор), реализиран с кристали от природни метални сулфиди – [[галенит]], [[пирит
== Конструкция на класическия детекторен приемник ==
Ред 32:
Детекторният радиоприемник по класическата схема може да преобразува основно [[Амплитудна модулация|амплитудно-модулирани радиосигнали]], като частен случай са амплитудните вариации възникващи в резултат на честотни промени както и хармоници на честотно модулираните сигнали FM. Резонансните вериги са чувствителни както на амплитудни така и на честотни промени при достатъчно голям интензитет. Класическият радиоприемник работи основно на средни и къси вълни с амплитудна модулация. За по-високи честоти, индуктивността се преизчислява към доста по-ниска стойност. За приемането на УКВ сигнали за индуктивността се избират ниски стойности и обикновено намотките са без феритно ядро. Приемането на честотно модулирани сигнали е изключително трудно, тъй като интензитетът в страничната лента на носителя е по-малък от централна носеща честота в сравнение с обичайно приемане в основната честота при АМ. Често интензитетът е под прага на чувствителност на слушалките и диода. Голяма част от изходното напрежение е почти постоянно.
Използвани аналогови схеми за целта може да са честотните дискриминатори, изпълнени в три различни варианта: детектор на Фостър Сийли; детектор на съотношението (дробен детектор) и квадратурен детектор. <ref>[http://aaronscher.com/Circuit_a_Day/week_by_week/August_2016_FM_Foster_Seeley_detector/FM_Foster_Seeley_Detector.html www.aaronscher.com]</ref>Трансформаторната индуктивна ('''T''') връзка спомага засичането на някои по-силни сигнали тъй като промяната на честота в първичната намотка води до промяна на амплитудата във вторичната намотка в почти линейна зависимост. <ref>[https://electronics.stackexchange.com/questions/424661/how-does-this-simple-fm-slope-detector-work electronics.stackexchange.com]</ref> Индуктивната връзка може да повиши качествения фактор.
Приемане в страничната лента (наклонената област в спектъра) чрез т.нар. метод |откриване на наклон), при който честотната модулация се преобразува до амплитудна.<ref>[http://kom.aau.dk/group/05gr506/report/node30.html Slope detection is a method of FM-demodulation which converts the FM into AM]</ref> Недостатък при този метод е ограничен изходен сигнал зависещ от мощността на предавателя и нелинейната характеристика на трептящия кръг. Поради тази причина често не могат да се чуят станции от целия радиоефир.
Ред 51:
Детекторните радиоприемници са първите стъпки в усвояването на [[радиотехника]]та. По време на войната са правени импровизирани детекторни радиоприемници за подслушване на радиовръзката на врага. Предимството е, че може да се изпълни с подръчни и покупни материали, например графит от молив и оксидирано бръснарско ножче за полупроводников елемент, а за намотка всеки дълъг проводник. Приемникът днес често се ползва от радиолюбители.
Друго по-практическо приложение е в измервателните уреди за стоящи вълни (SWR). Това измерване се извършва с цел да се избегне образуването на стоящи радиовълни
== Вижте също ==
| |||