Екзистенциализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Редактирам}}{{обработка|неутрализация, дописване/пренаписване на копивиото}}
[[Файл:Kierkegaard-Dostoyevsky-Nietzsche-Sartre.jpg|мини|310x310пкс|От ляво надясно: [[Сьорен Киркегор]], [[Фьодор Достоевски]], [[Жан-Пол Сартр]], [[Фридрих Ницше]]]]
'''Екзистенциализмът''' ({{lang|la|на=от|existentia}} – съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като '''философия на съществуването'''. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти<ref>John Macquarrie, ''Existentialism'', New York (1972), pages 18 – 21.</ref><ref>''Oxford Companion to Philosophy'', ed. Ted Honderich, New York (1995), page 259.</ref>, те имат нещо общо – възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност<ref>John Macquarrie, ''Existentialism'', New York (1972), pages 14 – 15.</ref><ref>D.E. Cooper ''Existentialism: A Reconstruction'' (Basil Blackwell, 1999, page 8)</ref> заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения. Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на [[20 век]]. Екзистенциалистката литература от този период е също силно развита и изразена.▼
Екзистенциализмът се разпространява след [[Първа световна война|Първата световна война]] в [[Германия]] в периода на [[Втората световна война]] във [[Франция]], а след Втората световна война и в останалите държави, например [[САЩ]]. Идейни извори на екзистенциализма са философията на живота, [[феноменология]]та на [[Едмунд Хусерл]], религиозно-мистичното учение на [[Сьорен Киркегор]].<ref>Crowell, Steven (October 2010). "Existentialism". ''Stanford Encyclopedia of Philosophy''.</ref> Киркегор разглежда съществуващите религиозни и философски системи по отношение на това как човек използва своята лична свобода. Той намира всички тези системи за незадоволителни по отношение на отговора им за целта и смисъла на живота, затова формира възгледа, че всеки сам е отговорен за намирането и преследването на своя жизнена цел.▼
Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му ''„Екзистенциализмът е хуманизъм“'', че при човека ''„[[съществуването предшества същността]]“''. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата.▼
▲'''Екзистенциализмът''' ({{lang|la|на=от|existentia}} – съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като '''философия на съществуването'''. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти<ref>John Macquarrie, ''Existentialism'', New York (1972), pages 18 – 21.</ref><ref>''Oxford Companion to Philosophy'', ed. Ted Honderich, New York (1995), page 259.</ref>, те имат нещо общо – възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност<ref>John Macquarrie, ''Existentialism'', New York (1972), pages 14 – 15.</ref><ref>D.E. Cooper ''Existentialism: A Reconstruction'' (Basil Blackwell, 1999, page 8)</ref> заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения.
Най-съвременното въплъщение на екзистенциализма в психологията, теологията и други науки се основава на необходимостта от нови категории за разбирането на човешката [[личност]] и нейното [[битие]]. Тези науки осъзнават, че човешките същества не могат да бъдат описвани и изучавани само като [[Вещество|материя]] с определени свойства или само като субекти, взаимодействащи главно с обкръжаващия ги свят на обектите.<ref>Steven Crowell, [http://plato.stanford.edu/entries/existentialism/ Existentialism], Stanford Encyclopedia of Philosophy.</ref>▼
== Етимология ==
▲Екзистенциализмът се разпространява след [[Първа световна война|Първата световна война]] в [[Германия]] в периода на [[Втората световна война]] във [[Франция]], а след Втората световна война и в останалите държави, например [[САЩ]]. Идейни извори на екзистенциализма са философията на живота, [[феноменология]]та на [[Едмунд Хусерл]], религиозно-мистичното учение на [[Сьорен Киркегор]].
Терминът „екзистенциализъм“ (на френски: ''l'existentialisme'') e въведен от френския католически философ [[Габриел Марсел]] в средата на 40-те години. Отначало, когато Марсел прилага термина към Жан-Пол Сартр на колоквиум през 1945 г., Сартр го отхвърля. Впоследтвие Сартр променя решението си и на 29 октомври 1945 г. публично възприема „етикета“ екзистенциализъм по време на лекция в Париж. Лекцията е публикувана в ''L'existentialisme est un humanisme'' (''[[Екзистенцията е хуманизъм]]''), кратка книга, която популяризира екзистенциалистичната мисъл.<ref>''L'Existentialisme est un Humanisme'' (Editions Nagel, 1946); ''English'' Jean-Paul Sartre, ''Existentialism and Humanism'' (Eyre Methuen, 1948)</ref> По-късно Марсел отхвърля този етикет в ползва на термина „неосократика“, в чест на есето на Сьорен Киркегор „За концепцията на иронията“.
Някои учени твърдят, че терминът трябва да се използва само за обозначаване на културното движение в Европа през 40-те и 50-те години на миналия век, свързано с творбите на философите Сартр, [[Симон дьо Бовоар]], [[Морис Мерло-Понти]] и [[Албер Камю]].<ref name=":0">Crowell, Steven (October 2010). "Existentialism". ''Stanford Encyclopedia of Philosophy''.</ref> Други учени удължават термина и включват и Киркегор, а някои дори стигат до [[Сократ]].<ref>Crowell, Steven. ''The Cambridge Companion to Existentialism'', Cambridge, 2011, p. 316.</ref> Терминът обаче често се отъждествява с философските възгледи на Сартр.<ref name=":0" />
▲Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му ''„Екзистенциализмът е хуманизъм“'', че при човека ''„[[съществуването предшества същността]]“''. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата.
▲Най-съвременното въплъщение на екзистенциализма в психологията, теологията и други науки се основава на необходимостта от нови категории за разбирането на човешката [[личност]] и нейното [[битие]]. Тези науки осъзнават, че човешките същества не могат да бъдат описвани и изучавани само като [[Вещество|материя]] с определени свойства или само като субекти, взаимодействащи главно с обкръжаващия ги свят на обектите.<ref>Steven Crowell, [http://plato.stanford.edu/entries/existentialism/ Existentialism], Stanford Encyclopedia of Philosophy.</ref>
== Същност ==
| |||