Екзистенциализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 47:
=== Абсурдното ===
''Главна статия: [[Абсурдизъм]]''
[[Файл:Sisyphus by von Stuck.jpg|мини|[[Сизиф]], символът на абсурдността в съществуването, картина на [[Франц фон Щук|Франц Щук]] (1920). ]]
Представата за абсурдното съдържа идеята, че в света няма смисъл отвъд този, който ние му придаваме. Тази безсмисленост обхваща и аморалността или „несправедливостта“ на света. Тази концептуализация може да бъде подчертана по начина, по който се противопоставя на традиционната религиозна перспектива на [[авраамически религии]], които установяват, че целта на живота е изпълнението на Божиите заповеди.<ref name=":1">Wartenberg, Thomas (2009). ''Existentialism: A Beginner's Guide''. Oxford: One World. ISBN <bdi>9781780740201</bdi>.</ref> Такава цел е това, което дава смисъл в живота на хората. Да живееш живота на абсурда означава да отхвърлиш живот, който намира или преследва определен смисъл за съществуването на човека, тъй като няма какво да се открие. Според [[Албер Камю]] светът или човекът сам по себе си не е абсурден. Концепцията възниква само чрез съпоставянето на двете, където животът става абсурден поради несъвместимостта между хората и света, който обитават.<ref name=":1" /> Този възглед представлява едно от двете интерпретации на абсурда в екзистенциалната литература. Вторият възглед, който е разработен за първи път от [[Сьорен Киркегор]], твърди, че абсурдът е ограничен до действията и изборите на човешките същества. Те се считат за абсурдни, тъй като те идват от човешката свобода, подкопавайки основата им извън себе си.<ref>Michelman, Stephen (2010). ''The A to Z of Existentialism''. Lanham, Maryland: The Scarecrow Press, Inc. p. 27. ISBN <bdi>9780810875890</bdi>.</ref>
 
Представата за абсурдното в екзистенциализма противоречи на твърдението, че „лоши неща не се случват на добри хора“; за света, метафорично казано, не съществува такова нещо като добър човек или лош човек; каквото се случва, се случва и може да се случи както на „добър“, така и на „лош“ човек.<ref>Stanford Encyclopedia of Philosophy, Existentialism, 3.1 Anxiety, Nothingness, the Absurd</ref> Поради абсурдността на света, във всеки един момент, нещо може да се случи някому, трагично събитие може да вкара някого в пряка конфронтация с Абсурдното. Представата за абсурдното е видно в литературата през историята. Много от литературните произведения на Киркегор, [[Самюъл Бекет|Самюел Бекет]], [[Франц Кафка]], [[Фьодор Достоевски]], [[Йожен Йонеско]], [[Мигел де Унамуно]], [[Луиджи Пирандело]], Сартр, [[Джоузеф Хелър]] и Камю съдържат описания на хора, които се срещат с абсурдността на света.
 
Във връзка с концепцията за опустошителното осъзнаване на безсмислието Камю твърди че „има само един наистина сериозен философски проблем и това е самоубийството“ в своя ''„[[Митът за Сизиф]]“''.
 
== Критика на екзистенциализма ==