Дравска операция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 15:
| командир1 = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Владимир Стойчев]]<br>[[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|20px|ръб]] [[Павел Артюшенко]]<br>[[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|ръб]] [[Коста Над]]<br>[[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|ръб]] [[Милан Заич]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px|ръб]] [[Марио Роботи]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px|ръб]] [[Джакомо Карбони]]
| командир2 = [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|20px|ръб]] Фон Льор
| сила1 = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Първа българска армия]]<br>[[Файл:Red Army flag.svg|20px|ръб]] [[57-маа армия (СССР)|57-маа армия]]<br>[[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|ръб]] [[Югославия]]<br>[[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px|ръб]] [[Втора италианска армия]] (на територията на Югославия – Хърватия)<br>
| сила2 = [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|20px|ръб]] [[Трети Райх]] (ок. 450 000)
| жертви1 = ок. 1600 убити
Ред 21:
}}
 
'''Дравската операция''' или '''Дравска епопея''' е отбранителна операция на [[българската армия]] по време на участието на [[България във Втората световна война]] срещу войски на [[Третия райх]], настъпващи в района на [[Нагятад]]-[[Хересне]] в опит да създадат предмостие на северния бряг на река [[Драва]]. Тя е част от отбранителната [[Балатонска операция]] на [[Червената армия]] от периода 6 до [[21 март]] [[1945]]. На Първа българска армия с командващ ген.лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса – 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-маа съветска армия от 3-ти украински фронт – Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия.
 
Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант [[Стоян Трендафилов]] заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска армия Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.
Ред 30:
! Трети корпус !! командващ ген. лейтенант Тодор Тошев !! Четвърти корпус !! командващ ген. лейтенант Стоян Трендафилов
|-
| 8-маа пехотна Тунджанска дивизия || командир ген. майор Борис Харизанов || 3-та пехотна Балканска дивизия || командир ген. майор Васил Любенов
|-
| 10-таа пехотна Родопска дивизия || командир ген. майор Иван Хубенов || 11-таа пехотна дивизия || командир ген. майор Ангел Доцев
|-
| 12-таа пехотна дивизия || командир ген. майор Стефан Таралежков|| Корпусни части ||
|-
|16-таа пехотна Беломорска дивизия || ген. майор Цоньо Ганев || ||
|-
| Армейски части и армейски служби: 1-ва армейска моторизирана дружина и 1-ва армейска бронирана дружина въоръжени с моторни коли и танкове, 1-ви армейски етапен полк, армейска военно охранителна дружина, армейска санитарна служба, армейско интендантство, щабна рота || Командир на 1-ва армейска моторизирана дружина полковник Иван Иванов, Командир на 1-ва армейска бронирана дружина полковник Петър Дичев || ||
|}
 
Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от [[Берлин]], да обкръжи и унищожи 57-маа съветска и Първа българска армия и да достигне река [[Дунав]]. [[Вермахтът]] нанася три удара:
:1) основен – между езерата [[Балатон]] и [[Веленцейто]] по направление на [[Дунафьолдвар]];
:2) срещу силите на 57-маа съветска армия и българската 10-таа пехотна дивизия по направление на [[Печ]];
:3) през Драва, при [[Долни Михоляц]], срещу 4-ти български корпус и при [[Валпово]] срещу 3-та югославска армия.
 
Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на [[15 март]]. В боевете при Дравачехи, Дравасоболч и Драваполконя авангардни боеве с германския 46-тии моторизиран корпус водят българските 1-ва армейска моторизирана дружина и 1-ва армейска бронирана дружина като българските моторизирани части нанасят челен контраудар на германците, особождавайки заедно с 16-таа пехотна дивизия Дравачехи, докато бронираната дружина с танкове заедно с 12-таа пехотна дивизия нансят втори контраудар. Настъплението в стика между 57-маа съветска армия и българската 10-таа пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-таа пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на [[10 март]]. В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18 – 20 километра и дълбочина 5 – 6 километра. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус и части на българските моторизирана и бронирана дружина. От 12 до [[19 март]], след ожесточени боеве при селата [[Дравасоболч]], [[Дравапалконя]], [[Дравачехи]], с помощта на 1 ва армейска моторизирана дружина и 16 та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на [[Вермахта]] са отхвърлени на юг от [[Драва]] и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. До 21 март, с помощта на български (части на моторизираната и бронираната дружини и 12-таа и 16-таа пехотни дивизии) и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово. Настъплението се подпомага от [[Втора италианска армия]] под командване на генерал [[Марио Роботи]] водеща боеве на територията на Хърватия и Далмация срещу германските и хърватско-усташките войски като италианските части на 1-ви моторизиран полк командван от ген. [[Джакомо Карбони]] съвместно с югославски партизани притискат от южната страна на фронта германските и хърватско-усташките сили, с което хитлеристите и усташите са обкръжени напълно.
 
Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната [[Виенска операция]] на [[Червената армия]] и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.