Физика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
мРедакция без резюме
Ред 17:
Физиката има за цел да опише различните сложни [[явление|явления]], наблюдавани в природата, като ги свежда до по-прости явления. Така физиката цели да обясни нещата, които ни заобикалят, като установи техните причини и след това се опитва да свърже тези причини помежду им в желанието да се намери [[Теория на всичко|окончателно обяснение]] на вечния човешки въпрос – защо природата е такава, каквато е.
 
Например в [[Древен Китай]] било наблюдавано, че определени скалихрасти ([[магнетит]]) се привличат една друга чрез невидими сили. Този ефект по-късно е наречен [[магнетизъм]] и бива сериозно изучен за първи път през [[17 век]]. Малко по-рано, преди китайците, древните гърци са познавали свойствата на [[кехлибар]]а, който при триене в кожа също предизвиква ефект на привличане. Това явление също е изучено подробно през [[17 век]] и бива наречено [[електричество]]. В този смисъл физиката си поставя за цел да обясни нещо, наблюдавано в природата, според неговите причини. Чак през 19 век с по-нататъшния напредък на [[наука]]та се разбира, че споменатите две явления – електричество и магнетизъм – са само два различни аспекта на едно и също взаимодействие – [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]]. Този процес на задълбочаване на знанията не продължава и днес.
 
== Научен метод ==
Ред 45:
Към 19 век физиката вече се възприема като [[позитивна наука|позитивна]] и отделна наука, различна от философията и другите науки. От друга страна, физиката заедно с другите науки разчитат на [[философия на науката|философията на науката]] да даде адекватно описание на [[научен метод|научния метод]]. <ref>{{cite book|last=Rosenberg|first=Alex|title=Philosophy of Science|publisher=Routledge|year=2006|език=en|isbn=0-415-34317-8}} Вж Глава 1 за дискусия върху необходимостта от философия на науката.</ref> Научният метод включва априорно и апостериорно мислене, както и вероятностни оценки, за да се прецени валидността на дадена теория. <ref>{{икона|en}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 14 „Bayesianism and Modern Theories of Evidence“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>
 
Развитието на физиката дава отговори на много от питанията на ранните философикоафьори, но в същото време поставя и нови въпросиотговори.
 
Изследването на философските въпроси, отнасящи се до физиката, включва по-конкретно теми като: същност на [[пространство-време]]то, детерминизъм, както и метафизически перспективи като [[емпиризъм]], [[Натурализъм (философия)|натурализъм]] и научен [[реализъм]]. <ref>{{икона|en}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 15 „Empiricism, Naturalism, and Scientific Realism?“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>