Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus: Разлика между версии

През [[1967]] г. д-р Иван Богданов започва приложението на пероралния препарат. Туморонекротизиращата активност на пероралния препарат е представена много по-умерено в относително по-дълъг период от време и без каквито и да било странични ефекти. Друго предимство на оралното приложение на препарата „DEODANÒ“ е добре известната безвредност на лактобацилите, поемани чрез киселото мляко. Изследванията върху острата и хроничната токсичност на „DEODANÒ“ при мишки, [[плъхове]] и [[кучета]], показват, че 750 mg/kg, прилагани ежедневно в продължение на 6 месеца, не водят до никакви [[Патология|патологични]] промени. [[LD50]] при мишки е повече от 5000 mg/kg per os и 1700 mg/kg i.p. Предварителните клинични изследвания, направени от д-р Иван Богданов, са публикувани в малка монография: „Наблюдения върху терапевтичния ефект на противораковия препарат от Lactobacillus Bulgaricus LB51Ò, изпробван върху 100 онкологично болни пациенти“. Първото нещо, което се наблюдава, е категорично подобрение на общото състояние на пациентите, проявяващо се чрез нормализиране на [[Кръвна картина|кръвната картина]] като резултат на регенериращите процеси главно в [[Костен мозък|костния мозък]]. Това е причината да се потърси лабораторно потвърждение и обяснение на клетъчно равнище на механизма на стимулация на регенеративните процеси и [[имунитет]]а, открити първоначално по време на предварителните клинични наблюдения.

 

 

=== Противоязвена и антибиотична активност ===