|
}}
[[Картинка:GeoMilewAutograph.jpg|мини|Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921]]
<br />
'''Георги Милев Касабов''', известен като '''Гео Милев''', е [[България|български]] [[поет]] и [[публицист]], основен представител на [[експресионизъм|експресионизма]] в [[българска литература|българската литература]]. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] през [[1925]] г. Баща е на детската писателка [[Леда Милева]]. Днес в [[София]] има квартал, наречен на неговото име.
== Биография ==
Гео Милев е роден на [[15 януари]] [[1895]] г. в Радне махле (дн. гр. [[Раднево]]), в семейство на учителя и журналист [[Мильо Касабов]].<ref>Весевски, Камен. Изследвания, публицистика, спомени, том 3 от Избрани съчинения в три тома, Съюз на българските писатели, 2003, стр. 22</ref> По-късно баща му се премества в [[Стара Загора]], където през [[1907]] г. основава книжарница и издателство.
=== Образование ===
Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от [[руски език]] стихове на [[Александър Пушкин]], [[Михаил Лермонтов]], [[Николай Некрасов]], [[Алексей Колцов]], [[Афанасий Фет]] и други.
Следва [[романска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1911 – 1912), след което продължава образованието си в [[Лайпциг]] (1912 – 1914). Там слуша [[Лекция|лекции]] по [[философия]] и пише [[дисертация]] върху поезията на [[Рихард Демел]], която не успява да защити.
През декември [[1913]] г. в списание ''„[[Листопад (списание)|Листопад]]“'' се появяват първите му публикации – ''„Литературно-художествени писма от Германия“''. През юли 1914 г., след началото на [[Първата световна война]], заминава за [[Лондон]], където се запознава с емигриралия белгийски поет [[Емил Верхарен]]. Върнал се отново в [[Германия]], за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в [[Хамбург]] от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в [[Лайпциг]], но събитията го принуждават скоро да се прибере в България ([[1915]]).
=== Творчество, 1915 – 1916 ===
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за [[Стефан Маларме]], [[Рихард Демел]], [[Пол Верлен]], [[Емил Верхарен|Емил Верхарн]] и [[Фридрих Ницше]], които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – [[Николай Лилиев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Теодор Траянов]], [[Людмил Стоянов]] и [[Николай Райнов]]. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с [[Никола Икономов]] организира в Стара Загора театрална трупа, с която изнасят няколко представления.
=== Участие в Първата световна война ===
През март [[1916]] г. Гео Милев е [[България в Първата световна война|мобилизиран]] и изпратен в [[Школата за запасни офицери]] в [[Княжево (София)|Княжево]]. Оттам като [[старши подофицер]] е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на [[Дойранска епопея|позиция при Дойран]]. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На [[29 април]] [[1917]] г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
=== Берлин, 1918 – 1919 ===
През февруари [[1918]] г. Гео Милев заминава със съпругата си за [[Берлин]], за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава [[Библиотека|библиотеки]], [[Музей|музеи]], изложби, [[Театър|театри]]. [[Ноемврийска революция|Революционния кипеж в Германия]], който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от ''„Грозни прози“''. В Берлин се запознава с новите явления в [[Немска поезия|немската литература]], свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в [[експресионизъм|експресионистичните]] списания ''„Ди Акцион“'' и ''„Дер Щурм“''.
=== София, 1919 – 1924 ===
[[Картинка:Septemvri Geo Milew.jpg|left|мини|Първо издание на поемата „Септември“ от Гео Милев, [[НИМ]]]]
След като се завръща в София, Гео Милев издава списание ''„[[Везни (списание)|Везни]]“'' (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на [[Символизъм|символизма]] и [[Експресионизъм|експресионизма]] в България.
В започналото да излиза през януари [[1924]] г. списание ''„[[Пламък (списание)|Пламък]]“'' Гео Милев печата статии под надслов ''„Грозни прози“'', поемата ''„[[Септември (поема)|Септември]]“'', както и началото на поемата ''„Ад“''. Заради поемата ''„Септември“'' книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.
=== Смърт ===
[[Картинка:Geo milew oko.jpg|мини|Изкуственото око на Гео Милев, [[НИМ]]]]
Останките му са открити през 50-те години на 20 век в масов гроб край София ([[Илиенци]]). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. [[Иван Вълков]] пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
== Памет ==
Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в гр. Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.
Гео Милев е един от героите в документалната книга на [[Николай Христозов (писател)|Николай Христозов]] „По дирята на безследно изчезналите“ (1978).
През 2014 г. е отпечатан биографичният роман на [[Христо Карастоянов]] „Една и съща нощ“, главни герои на който са Гео Милев и анархистът [[Георги Шейтанов (анархист)|Георги Шейтанов]].
През 2015 в Народен театър „Иван Вазов“ е поставена постановката „Гео“ по романа на Карастоянов, под режисурата на [[Иван Добчев]].
== Бележки ==
| 