Едикт от Потсдам: Разлика между версии

'''Едиктът от Потсдам''', наричан също ''Потсдамски едикт на толерантността'',<ref>[http://www.pnn.de/potsdam/8225/ Toleranzedikt wird praktisch] – Artikel bei der ''[[Potsdamer Neueste Nachrichten|PNN]]'', vom 20.&nbsp;März 2008</ref> е бил [[Едикт за толерантността на Галерий|едикт за толерантност]], който е бил постановен на 29.10.1685 г.^{[[Юлиански календар|юли]]} <span>/</span> <span style="margin-left:-.1em">8.11.</span><span style="margin-left:-.1em">1685</span> <span style="margin-left:-.1em">г.</span><span style="margin-left:-.1em">^{[[Григориански календар|гг.]]}</span><ref>[http://www.info-potsdam.de/edikt-von-potsdam,artikel,117.html Edikt von Potsdam] – Artikel bei ''Info-Potsdam.de''; Stand: 5.&nbsp;November 2007</ref> от великия [[курфюрст]] [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)|Фридрих Вилхелм от Бранденбург]]. [[Курфюрст]]ът, който, за разлика от протестантско-лутеранското мнозинство на населението на Бранденбург, е с [[Калвинизъм|калвинистка]] вяра, предлага на [[хугеноти]]те, които са му сходни по вяра, свободно и сигурно заселване в [[Бранденбург]], тъй като тогава те са били преследвани във [[Франция]] заради религията им. На бежанците са предоставени щедри привилегии, включително освобождаване от [[Данък|данъци]] и [[Мито|мита]], както и [[Субсидия|субсидии]] за търговски предприятия и заплащане на свещениците им от страна на [[княжество]]то.

Предисторията на едикта е възраждащото се преследване на хугенотите във Франция след отмяната на [[Нантски едикт|Нантския едикт за толерантност]] чрез [[Едикт от Фонтенбло|Едикта от Фонтенбло]], който френският крал [[Луи XIV]] е утвърдил на 18.10.1685 г. Вследствие на това се установява Едиктът от Потсдам, в чието изготвяне взима значително участие богословабогословът Жак Абади.

Около 20 000 души последват предложението на Бранденбург да имигрират в страната.<ref>Mittenzwei, Ingrid (Hrsg.): Hugenotten in Brandenburg-Preußen; Studien zur Geschichte Band 8; Seite 22; Akademie der Wissenschaft der DDR, Zentralinstitut für Geschichte</ref> Едиктът от [[Потсдам]] е допринесълдопринася ''значително'' за оживлението на икономиката на разрушения от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] Бранденбург, и е положилполага основите за укрепване на [[Бранденбург-Прусия]]. Благодарение на хугенотите, които се заселват в [[Берлин]], населението се увеличава с една трета.

Както и при приемането на [[евреи]]те, изгонени от Австрия през 1671 г., Фридрих Вилхелм се е надявалнадява, че и тези имигранти ще донесат икономически подем в Бранденбург, който е страдалстрада по това време от последиците на Тридесетгодишната война. Тази надежда се е сбъдналасбъдва. Хугенотите в Бранденбург са допринеслидопринасят както за икономически, така и за интелектуален бум на държавата. Така например още през 1689 г. се открива в [[Берлин]] се открива Френската гимназия, която предоставя на [[Имиграция|имигрантите]] и местните граждани беспрецедентнобезпрецедентно, обстойно образование. А Берлин се превръща в център на литературата в рамките на Бранденбург-Прусия и добива значимост извън пределите на държавата.<ref>siehe: Heinz Schilling, Höfe und Allianzen, Berlin 1998 (Siedler-Verlag), S. 387ff</ref>

За приемането на хугенотските бежанцитебежанци от Фридрих Вилхелм напомня един релеф върху паметника на Женевската реформация.