Елизабет II: Разлика между версии

През 1943 г. Елизабет предприема първата си самостоятелна публична поява по време на посещение на Гренадирската гвардия, към която е била назначена за полковник през предходната година.<ref>{{cite web| url=https://web.archive.org/web/20100328170101/http://www.royal.gov.uk/HMTheQueen/Publiclife/EarlyPublicLife/Earlypubliclife.aspx| title=Early public life| publisher=Royal Household| accessdate=20 април 2010}}</ref> Докато тя наближава 18-тияия си рожден ден, парламентът променя закона, така че тя да може да заеме длъжност като един от петте държавни съветника, в случай че баща ѝ не е способен на това или отсъства.<ref>Pimlott, с. 71</ref> През февруари 1945 г. тя е назначена за почетен втори [[субалтерн-офицер]] в редиците на Женския спомагателен териториален корпус.<ref>{{cite journal|publisher=London Gazette| issue=36973| date=6 март 1945|page=1315}}</ref> Тя се обучава за шофьор и механик и достига ранг почетен младши командир пет месеца по-късно.<ref>Bradford, с. 45; Lacey, с. 148; Marr, с. 100; Pimlott, с. 75</ref><ref>{{cite journal|publisher=London Gazette| issue=37205| date=31 юки 1945|page=3972 }}</ref> В края на войната в Европа, на [[Ден на победата (Европа)|Деня на победата]], принцесите Елизабет и Маргарет се смесват анонимно с празнуващите тълпи по лондонските улици.<ref>Bond, с. 10; Pimlott, с. 79</ref>

По време на войната се изготвят планове за потискане на уелския национализъм чрез сближаване на Елизабет с Уелс. Предложения, като назначаването на нейния управител на замъка [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]] или началник на Уелската младежка лига, са изоставени поради няколко причини, включително страх от асоциирането на Елизабет с отказване от съвестта по време, когато Великобритания е във война.<ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/wales/4329001.stm |title=Royal plans to beat nationalism |publisher=BBC News |date=8 март 2005|accessdate=15 юни 2010}}</ref> Уелските политици предлагат тя да стане принцеса на Уелс на 18-тияия ѝ рожден ден. Министърът на вътрешните работи [[Хърбърт Морисън]] подкрепя идеята, но кралят я отхвърля, тъй като счита, че тази титла принадлежи единствено на съпругата на принца на Уелс.<ref>Pimlott, с. 71 – 73</ref>

В реч от 24 ноември 1992 г., отбелязваща 40-татаата годишнина от възкачването ѝ на престола, Елизабет определя 1992 година като нейната ''ужасна година''.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/annus-horribilis-speech| title=Annus horribilis speech| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=24 ноември 1992}}</ref> Републиканското настроение във Великобритания се е възбудило, поради спекулациите на пресата относно личните богатства на кралицата и доклади за афери и обтегнати бракове сред фамилията ѝ.<ref>Pimlott, с. 519 – 534</ref> През март нейният втори син, принц Андрю, и жена му, [[Сара, херцогиня Йоркска|Сара]], се разделят. През април дъщеря ѝ, принцеса Ан, се развежда с капитан [[Марк Филипс]].<ref>Lacey, с. 319; Marr, с. 315; Pimlott, с. 550 – 551</ref> По време на посещение в Германия през октомври ядосани демонстранти в [[Дрезден]] я замерват с яйца.<ref>{{cite web| last=Stanglin| first=Doug| title=German study concludes 25,000 died in Allied bombing of Dresden| url=http://content.usatoday.com/communities/ondeadline/post/2010/03/official-german-study-concludes-25000-died-in-allied-bombing-of-dresden/1| work=USA Today| date=18 март 2010| accessdate=19 март 2010}}</ref> През ноември избухва голям пожар в Уиндзорския замък, една от официалните ѝ резиденции. Монархията е изправена пред все повече критики и обществено недоволство.<ref>Brandreth, с. 377; Pimlott, с. 558 – 559; Roberts, с. 94; Shawcross, с. 204</ref> В необичайно лична реч кралицата казва, че всяка институция трябва да очаква критики, но предлага това да става с чувство за хумор, умереност и разбиране.<ref>Brandreth, с. 377</ref> Два дни по-късно премиерът [[Джон Мейджър]] обявява реформи в кралските финанси, планирани от предходната година, включващи [[данък общ доход]] за кралицата след 1993 г. и намаляване на [[Цивилна листа|Цивилната листа]] (индивиди, на които им се заплаща от правителството).<ref>Bradford, с. 229; Lacey, с. 325 – 326; Pimlott, с. 559 – 561</ref> През декември принц Чарлз и жена му, [[Даяна Уелска|Даяна]], официално се разделят.<ref>Bradford, с. 226; Hardman, с. 96; Lacey, с. 328; Pimlott, с. 561</ref> Годината завършва със съдебен процес, когато кралицата дава под съд вестник ''[[Сън (вестник)|Сън]]'' за нарушение на авторско право, тъй като е публикувал текст на нейната годишна коледна реч две дни преди да бъде излъчена. Вестникът е принуден да плати глоба и дарява 200 000 [[Британски паунд|паунда]] на благотворителност.<ref>Pimlott, с. 562</ref>

Кралицата се обръща към ООН за втори път през 2010 г., отново в качеството си на глава на Британската общност.<ref name=UN>{{cite web| title=A speech by the Queen to the United Nations General Assembly| date=6 юли 2010| url=https://www.royal.uk/address-united-nations-general-assembly-6-july-2010| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016}}</ref> Генералният секретар на ООН, [[Пан Ки-мун]], я представя като „котва на нашата епоха“.<ref name=BBCUN>{{cite news| url=https://www.bbc.co.uk/news/10518044| title=Queen addresses UN General Assembly in New York| publisher=BBC News| date=7 юли 2010| accessdate=7 юли 2010}}</ref> По време на визита до [[Ню Йорк]], последвана от обиколка на Канада, тя официално открива мемориална градина за британските жертви от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]].<ref name=BBCUN/> Посещението на кралицата в Австралия през октомври 2011 г. (16-тотоото ѝ посещение след 1954 г.) е наречено „обиколка за сбогуване“ в пресата, поради напредналата ѝ възраст.<ref>{{Cite news| title=Royal tour of Australia: The Queen ends visit with traditional 'Aussie barbie'| url=https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/queen-elizabeth-II/8857106/Royal-tour-of-Australia-The-Queen-ends-visit-with-traditional-Aussie-barbie.html| work=The Telegraph| date=29 октомври 2011| accessdate=30 октомври 2011}}</ref> По покана на ирландския президент, [[Мари Макалис]], кралицата прави първата държавна визита в [[Република Ирландия]] от британски монарх през май 2011 г.<ref>Bradford, с. 253</ref>