ФК Лийдс Юнайтед: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([34](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 46:
== Депресия в годините след Войната ==
Лийдс на Били Хемпсън постига ужасен рекорд в периода 1946 – 47 в представянето си като гост: 0 победи, 1 равен и 21 загуби. Клубът или разчита на прекалено много играчи от преди войната или играчите са прекалено млади и неопитни и успяват да спечелят едва 4 точки от Коледа до края сезона. Хемпсън подава оставка и е заменен от дългогодишния служител на отбора – Уилис Едуърдс. Бивш футболист с над 400 участия за отбора и 16 мача за Англия, Едуърдс никога не е получавал жълт или червен картон, нещо с което се гордее. Но както се оказва понякога е необходим малко повече жар и спортна злоба, за да се постигне успех. Лийдс завършва 18-и във Втора Дивизия и Едуърдс подава оставка. Следващият мениджър е Франк Бъкли, който прави името си известно в отбора на [[ФК Улвърхамптън Уондърърс]] и успехите си на трансферния пазар. Бъкли спира упадъка на отбора. Именно той кани за проби в мач срещу [[ФК Куийн ъф дъ Саут]] 17-годишният играч на Суонзи. Още следващата събота най-великият играч в клубната история Джон Чарлс прави и своят дебют в официален мач срещу Блекбърн Роувърс. Сезона 1949 – 50 е малко по-добър за отбора – с подобрена защита е достигнато 5-о място във Втора дивизия. През 1951 – 52 Чарлс е преквалифициран в централен нападател и отбелязва 26 гола в 40 срещи, но със слаби резултати на отбора като гост отново е постигнато класиране едва в средата на таблицата. Бъкли решава, че няма какво повече да даде на отбора и подава оставка в края на сезона през 1953. Поста поема Рейх Картър, който моментално успява да се изпокара с някои от играчите и когато през 1954 – 55 започва сезона с 5 загуби в 6 срещи дните на Картър изглеждат преброени. Картър променя тактиката на отбора като минава към по-дефанзивен вариант, което почти успява да класира Юнайтед в Първа Дивизия с крайно класиране на 4-то място (без загуба през последните 8 срещи). Постижението на Чарлс от 29 гола в 42 срещи през сезона 1955 – 56 осигурява второто място във Втора Дивизия и промоция за висшия ешелон след почти 10-годишно отсъствие. 1955 – 56 е началото на странна за Лийдс поредица от три последователни години, в който в 3-ти кръг жребият противопоставя Кардиф Сити и са загубени и трите мача с 1:2. Следващият сезон отново е прекрасен за Джон Чарлс – 38 гола в 40 мача, включително 4 гола в последните му 2 мача за клуба преди да премине в Ювентус. Никой не желае трансфера на играч като този, но отборът се нуждае спешно от средства за възстановяването на Западната трибуна унищожена от пожар по-рано през сезона., а Ювентус има пари в излишък. Чарлс по-късно ще спечели 3 шампионски титли и наградата за играч на годината в Италия. Зависимостта на Лийдс от Чарлс проличава през следващите 2 години, когато головете стават рядкост, въпреки наличието в тима на младия централен полузащитник с име Джак Чарлтън и интелигентния десен защитник на име Риви. Договорът на Рейх Картър не е подновен и е заменен от Бил Ламбтън, който е посрещнат от недоволство сред играчите. Основното постижение на Ламбтън към отбора е използването на млади играчи като клубна политика, което скоро води до откриването на таланти като Били Бремнър и още няколко по-именити младежи. След по-малко от година Ламбтън е заменен от Джак Тейлър, който през 1961 също подава оставка, като оставя отбора в дъното на Втора
== Възходът на Реви ==
Дон Реви е в края на своята кариера като футболист през 1961 и, оценявайки своите шансове за мениджърска кариера като нелоши, моли
== Историята продължава ==
|