Дравска операция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
| жертви2 = неизвестни
}}
'''Дравската операция''' или '''Дравска епопея''' е отбранителна операция на [[българската армия]] по време на участието на [[България във Втората световна война]] срещу войски на [[Третия райх]], настъпващи в района на [[Нагятад]]-[[Хересне]] в опит да създадат предмостие на северния бряг на река [[Драва]]. Тя е част от отбранителната [[Балатонска операция]] на [[Червената армия]] от периода 6 до [[21 март]] [[1945]]. На Първа българска армия с командващ ген.лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса – 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус с командващ ген.
Четвърти корпус, командван от ген.
▲'''Дравската операция''' или '''Дравска епопея''' е отбранителна операция на [[българската армия]] по време на участието на [[България във Втората световна война]] срещу войски на [[Третия райх]], настъпващи в района на [[Нагятад]]-[[Хересне]] в опит да създадат предмостие на северния бряг на река [[Драва]]. Тя е част от отбранителната [[Балатонска операция]] на [[Червената армия]] от периода 6 до [[21 март]] [[1945]]. На Първа българска армия с командващ ген.лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса – 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-а съветска армия от 3-ти украински фронт – Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия.
▲Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант [[Стоян Трендафилов]] заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска армия Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.
В състава на '''Трети ''' и '''Четвърти корпус''' влизат следните подразделения:
{| class="wikitable"
|-
! Трети корпус !! командващ ген.
|-
| 8-а пехотна Тунджанска дивизия || командир ген.
|-
| 10-а пехотна Родопска дивизия || командир ген.
|-
| 12-а пехотна дивизия || командир ген.
|-
|16-а пехотна Беломорска дивизия || ген.
|-
| Армейски части и армейски служби: 1-ва армейска моторизирана дружина и 1-ва армейска бронирана дружина въоръжени с моторни коли и танкове, 1-ви армейски етапен полк, армейска военно охранителна дружина, армейска санитарна служба, армейско интендантство, щабна рота || Командир на 1-ва армейска моторизирана дружина полковник Иван Иванов, Командир на 1-ва армейска бронирана дружина полковник Петър Дичев || ||
Line 46 ⟶ 45:
:3) през Драва, при [[Долни Михоляц]], срещу 4-ти български корпус и при [[Валпово]] срещу 3-та югославска армия.
Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на [[15 март]]. В боевете при Дравачехи, Дравасоболч и Драваполконя авангардни боеве с германския 46-и моторизиран корпус водят българските 1-ва армейска моторизирана дружина и 1-ва армейска бронирана дружина като българските моторизирани части нанасят челен контраудар на германците,
Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната [[Виенска операция]] на [[Червената армия]] и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.
| |||