Еничарски корпус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Еничари; Добавяне на Категория:Еничарски корпус, ползвайки HotCat
мРедакция без резюме
Ред 7:
== Създаване ==
[[Файл:Welt-Galleria T085.jpg|250px|мини|]]
Основан е през [[1365]] г. от [[султан]] [[Мурад I]]. Още след средата на [[14 век]], при управлението на Мурад I, е въведен данъкът [[пенджик]] – всеки 5-типети военнопленник се принуждава да приема [[ислям]]а и да постъпва в армията. Така се формират първите отряди на османската пехота.
 
В резултат още при Мурад I значението на еничарите в османската войска бързо нараства. В последната му битка на [[Косово поле]] тяхното обичайно място вече е строени пред султана. Нарастват и нуждите от хора за попълване на корпуса.
Ред 76:
Краят на еничарския корпус настъпва при управлението на султан [[Махмуд II]] (1808 – 1839). Провалът на турската армия в бойните действия срещу гръцките въстаници е ясен белег, че империята се нуждае от реформи. Опасявайки се, че промените могат да засегнат привилегирования им статут, еничарите решително се противопоставят на всякакви нововъведения. Благодарение на голямото влияние на корпуса еничарите възпрепятстват дори въвеждането в армията на модерно въоръжение. Притиснат от необходимостта от реформи, султанът е принуден да вземе крайни мерки. Махмуд II постепенно подменя командния състав на корпуса. След това струпва в съседните на столицата вилаети значителни войски, командвани от враждебно настроени към еничарите паши.
 
На 29 май 1826 г. е свикан съвет от държавници и висши духовници, които стигат до заключението, че трябва да се създаде редовна армия. На 15 юни 1826 г. еничарите се разбунтуват и заплашват да убият около 100-настотина участници в съвещанието и дори самия султан, ако откаже да премахне новосъздадената войска. Верните на султана части обаче отблъскват бунтовниците към казармите и ги подлагат на артилерийски обстрел. Еничарите се принудени да изпратят делегация при султана, която да моли за милост, но пратениците им са екзекутирани. Столичният [[мюфтия]] дори проклина еничарите. Към 21 ч. казармите са разрушени от артилерията, а заловените еничари – осъдени на смърт и удушени.
 
На 16 юни същата година е издаден султански ферман за унищожаването на еничарския корпус и разпускането на еничарските части по места. Стига се дотам, че се забранява да се произнася думата „еничарин“, а орденът на дервишите-бекташи е разпуснат.