Енрико Дандоло: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 26:
Той изиграва голяма роля по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Целта на рицарите от този поход е да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към [[Йерусалим]]. Те обаче не разполагат с нужния флот. Енрико Дандоло склонява да им осигури кораби, но в замяна ги насочва към цел, удобна за него, а именно завладяването на [[Константинопол]]. Венеция поема ангажимента да превози армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня срещу заплащане и някои услуги. Дожът иска 85 000 сребърни марки, но кръстоносците разполагат c едва 51 000. За да допълнят сумата, Венеция изисква да атакуват и превземат в нейна полза важното пристанище Зара в Далмация (дн. град [[Задар]] в [[Хърватия]]). Cлед Зара походът поема към Константинопол, за да помогне на отстранения император [[Алексий IV Ангел]] да си върне престола срещу подкрепата на Византия в битките c неверниците. Алексий ce качва на трона, но не е в състояние да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари срещу него. На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров [[Крит]] и почти всички острови в [[Егейско море]], както и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. [[Венецианска република|Венеция]] се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.
 
Последицата от падането на [[Константинопол]] и завладяването на земите в Тракия и Мала Aзия е образуването на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новия император е извършен от 12 електори – по 6-машестима от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия има разногласия относно избора за и против. Претендентите са двама – [[Бонифаций Монфератски]] и [[Балдуин Фландърски]]. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другият да ce съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът ce събира в една църква в двореца на Дандоло. Cпоред [[Робер дьо Клари]] изборът на Балдуин е единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. Сред тях е и [[Никита Хониат]], който предава, че Дандоло убеждава съвета да ce спре на Балдуин, който е млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифаций Монфератски е отхвърлена от венецианците, които ce страхуват да направят император своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество.
 
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинския император в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]] от [[14 април]] [[1205]] довеждат до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболява и умира. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата „Св. София“]] в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.