Жамбълска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стандартизиране °C редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 15:
}}
 
'''Жамбълска област''' ({{lang|kk|Жамбыл облысы}}; {{lang|ru|Жамбылская область}}) е една от 14-те области на [[Казахстан]]. Площ 144 264 km² (10-тоо място по големина в [[Казахстан]], 5,3% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 125 442 души<ref name="stat1">{{cite web|url=http://stat.gov.kz/api/getFile/?docId=ESTAT305821|title=Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года|publisher=Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан|accessdate=2019-08-02}}</ref> (5-тоо място по население в [[Казахстан]], 6,12% от нейното население). Административен център град [[Тараз]]. Разстояние от [[Нурсултан]] до Тараз 1153 km.
 
== Историческа справка ==
Ред 21:
 
== Географска характеристика ==
Жамбълска област е разположена в южната част на [[Казахстан]]. На юг граничи с [[Чуйска област|Чуйска]] и [[Таласка област]] на [[Киргизстан]], на запад – с [[Туркестанска област]], на север – с [[Карагандинска област]] и на изток – с [[Алматинска област]]. В тези си граници заема площ от 144 264 km² (10-тоо място по големина в [[Казахстан]], 5,3% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 400 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article025340.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джамбульская область (Жамбылская область), т. 8, стр. 189]</ref>
 
Като цяло територията на областта е предимно равнинна. Цялата северна част (около 1/3 от площта ѝ) се заема от глинестата пустиня [[Бетпак Дала]], която се спуска със стръмен откос на юг към долината на река [[Чу (река)|Чу]]. Южно и западно от реката е разположена пясъчната пустиня [[Мойънкум]] със своите дълги пясъчни валове и дюни. В югозападната част се простира хребета [[Каратау (хребет, Тяншан)|Каратау]] (крайно северозападно разклонение на [[Тяншан]]) с височина до 1660 m, а на изток и югоизток са хребетите Желтау и Айнау (до 1506 m), части от [[Чу-Илийски планини|Чу-Илийските планини]]. Най-южните части на областта са заети от северния склон на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] ([[Тяншан|Северозападен Тяншан]]) с максимална височина '''4167 m''' ({{coord|42|25|28|N|73|25|18|E}}), издигаща се на границата с Киргизстан.<ref name="bse"/>
 
За северната равнинна част на областта е характерен рязко континенталния климат с относително студена зима (средна януарска температура от -10 &nbsp;°C до -14 &nbsp;°C) и горещо и сухо лято (средна юлска температура 25 – 27 &nbsp;°C). Годишната сума на валежите е 100 – 200 mm. В предпланинската зона климатът е по-мек (средна януарска температура от -5 &nbsp;°C до -8 &nbsp;°C, средна юлска 20 – 22 &nbsp;°C), сумата на валежите е до 350 mm, а в планините от 500 – 600 до 700 – 900 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 &nbsp;°C) в равнинните и предпланински райони е 200 – 225 денонощия, като годишната сума на положителните температури е от 3100 &nbsp;°C на север до 4000 &nbsp;°C на юг.<ref name="bse"/>
 
Речната мрежа в областта е рядка. Северната част е почти лишена от повърхностен отток, като на отделни места се срещат временни потоци. Основните реки са [[Чу (река)|Чу]], [[Талас (река)|Талас]], [[Аса (река)|Аса]] и други по-малки, които се стичат основно от [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] и се губят в пясъците на [[Мойънкум]] или водите им напълно се използват за напояване. В североизточните предели на областта попада югозападната (сладководна) част на голямото езеро [[Балхаш]], а други по-големи (някои от тях временни) езера са Бийликол, Аккол, Ашчъкол.<ref name="bse"/>