Закон за защита на държавата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-срущу +срещу) |
||
Ред 4:
Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на [[Правителство на България (41)|правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков)]]. Правителството идва на власт чрез [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на [[Александър Цанков]] се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили [[Юнско въстание|Юнското]] и [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] г.
== Съдържание и прилагане ==
С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия
На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През април 1924 година, въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени [[БКП]], [[Партия на труда (България)|Партията на труда]], [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], [[Общ работнически синдикален съюз|Общия работнически синдикален съюз]] и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.<ref>Божилов И. и кол., История на България, С., 1993, с. 597 – 598</ref>
| |||