Земя на кралица Мод: Разлика между версии

Бреговата линия на Земя кралица Мод е силно разчленена, заета почти повсеместно от шелфови ледници. Западната ѝ част между 20° з.д. и 14° и.д. попада в Атлантическия сектор на [[Южния океан]], като тук са разположени моретата [[Крал Хокон VІІ (море)|Крал Хокон VІІ]] и [[Лазарев (море)|Лазарев]]. Бреговете повсеместно са заети от големи шелфови ледници: [[Рисер-Ларсен (шелфов ледник)|Рисер-Ларсен]], Куарисен, [[Екстрьомисен]], [[Елбартисен]], [[Фимбулисен]], Белингсхаузен, [[Лазарев (шелфов ледник)|Лазарев]] и други по-малки, като в тях се вклиняват множество заливи: Тюленов, Селбукта, Мускегбукта, Неупокоев, Дублицки, Сергей Каменев, Ленинградски и др. В шелфовите ледници са „зазидани“ множество острови по-големи от които са: Лидон, Кръгъл, Циолковски, Ленинградски и др.<ref name="bse"></ref>

Източната ѝ част между 14° и 48° и.д. попада в Индийския сектор на [[Южния океан]], като тук са разположени моретата [[Рисер-Ларсен (море)|Рисер-Ларсен]] и [[Космонавти (море)|Космонавти]]. Тук шелфовите ледници са по-слабо представени основно на запад (шелфовия ледник [[Лазарев (море)|Лазарев]] и други по-малки) покрай [[Бряг принцеса Ранхилда|Брега принцеса Ранхилда]]. Тук по-големите заливи са Брейдвик, Вествик и др. На изток от полуостров [[Рисер-Ларсен (полуостров)|Рисер-Ларсен]], далеч навътре навлиза залива [[Лютцов-Холм (залив)|Лютцов-Холм]], в който има малки острови – Пад, Флатвер и др.<ref name="bse"></ref>

Земя кралица Мод е изцяло покрита с дебел континентален леден щит с височина 1000 – 2000 m и дебелина от 500 до 1000 m, над който стърчат отделни оголени върхове и нунатаки. В крайната западна част се издигат планините Краул, Милоргкньоусане, Котас и Юле-Топане; платата Халварюген, Йеверюген, Ричер, Алманрюген, Амундсен. Средната част е значително по-висока и планинска, като тук се издигат планините [[Мюлиг-Хофман (планина)|Мюлиг-Хофман]] (3148 m), Филхнер (3176 m), Йоханес-Мюлер (2431 m), [[Волтат]] (2810 m), Руска (2820 m) и много други. Източната част е най-висока и планинска. В крайната източна част е платото Мидзухо, на запад следват планините Ямато (2470 m), [[Белжик]] (2500 m) и [[Сьор-Рондона]], кътето се издига най-високата точка на Земя кралица Мод – връх '''Вьортеркака 3630 m'''.<ref name="bse"></ref>

От планинските масиви разположени в близост до крайбрежието се спускат стотици много големи, големи и малки континентални ледници, които завършват или в шелфовите ледници или в заливите. В шелфовия ледник [[Рисер-Ларсен (шелфов ледник)|Рисер-Ларсен]] се спускат ледниците Ендюранс, Краул; в шелфовия ледник [[Елбартисен]] – ледника [[Шетбреен]]; в шелфовия ледник [[Фимбулисен]] – ледниците [[Ютулстраумен]], Свеобреен, Тьонесенбреен, Винебреен; в шелфовия ледник [[Лазарев (шелфов ледник)|Лазарев]] – ледниците Космонавти, Минен институт, Хумболт, Ентусиасти, Хансен, Гунестад, Бърд; в море [[Космонавти (море)|Космонавти]] – ледниците Сирас, Скален, Карнебреен, Кемпбъл, Хейс, Рейнер.<ref name="bse"></ref>

На 16 януари 1820 г. участниците в първата руска антарктическа експедиция, възглавявана от [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]] откриват участък от днешния шелфов ледник Белингсхаузен, като по този начин откриват крайбрежието не само на Земя кралица Мод, но и на целия континент [[Антарктида]]. След повече от 100 години бреговете и вътрешността на Земя кралица Мод в продължение на повече от 30 години са цялостно открити, изследвани и топографски заснети от въздуха и от наземни екипи, като най-голям принос имат норвежките полярни изследователи: [[Ялмар Рисер-Ларсен]] (1929 – 31), който открива и изследва над 2000 km от бреговете ѝ и наименува откритото от него крайбрежие Земя кралица Мод в чест на [[Мод Уелска]] (1869 – 1938), съпруга на норвежкия крал [[Хокон VII]], Гак Галворсен (1930 – 31), [[Ларс Кристенсен]] (1936 – 37), Юн Евер (1950 – 52). За опознаването на крайбрежието и вътрешността на региона допринася германската експедиция на [[Алфред Ричер]] през 1939 г. и 5-татаата Съветска антарктическа експедиция през 1959 – 61 г.<ref name="bse"></ref>