Иван Чапкънов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-воевод +войвод) |
||
Ред 28:
След 1923 г. се включва активно в дейността на Вътрешната добруджанска революционна организация, която има 4 революционни района. В 1-ви революционен район има 4 бойни групи. Заедно с Рашко Чорбаджиев и др. Чапкънов е във 2-ра бойна група, в която минават границата, посещават родните си места, разпространяват издаваните от комитета вестници и позиви. Заедно с братята си участва в много акции на ВДРО, което е подробно отразено в справките на румънските служби за сигурност. Обикаля с бойната група да създава комитети на ВДРО в Южна Добруджа. При преминаването имат чести схватки с румънска полиция и войска. През 1923 г. около неговото село вилнее капитан Иван Попеску с около 15 обирджии, които тормозят българите в целия район. Четата на Чапкънов го причаква на шосето Добрич – Силистра, спира автомобила му, съблича го по долни дрехи и го оставя на пътя.
През 1923 г. Иван Чапкънов изтегля жена си и децата си и се заселва в с. [[Бъзън]], Русенско, където е оземлен; брат му Георги – в с. Разделна, Варва, а най-малкият му брат Васил – в Силистра. Всички продължават дейността си във ВДРО 20 години непрекъснато – до Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа към България. През 1925 г. взема участие в ликвидирането на бандата на Курдоолу, която тормози българите в Делиормана, и след сражения в селата Баштепе, Живел, Чанакчии, Хърсово и Турк-Арнаутларъ я разбиват и ликвидират. На 5 май 1925 г. е разпознат при акция в Бейбунар. По показания на брат му Георги пред румънската полиция преди да емигрира в България, Иван е идвал 3 пъти в Малка Кайнарджа в къщата на Георги като
Близък приятел е на [[Слави Алексиев]], [[Стефан Боздуганов]] и [[Иван Хаджииванов]], на когото е бил и телохранител. Чапкънов участва в много групови снимки на добружански четници от този период. След 1940 г.за заслуги Иван Чапкънов е предложен за народна пенсия, а брат му Георги – за награда с орден. Семейството му няма симпатии към комунистите и е благодарно на Германия за връщането на Южна Добруджа към България.
| |||