Титко Черноколев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 15:
}}
 
'''Титко Николов Черноколев''' е политик от [[Българската комунистическа партия]] (БКП) и [[академик]]. През 1949 – 1951 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и играе водеща роля в провеждането на [[Колективизация в България|колективизацията]].
 
== Биография ==
Роден е в [[Търговище]] на 24 юни 1910 г. През 1927 г. става член на [[РМС]], а през 1930 и на [[БКП]]. През 1936 г. завършва факултета по [[агрономия]] към [[Софийски университет|Софийския университет]]. Арестуван е през 1932 и лежи в затвора до 1935 г. Между 1941 и 1943 е интерниран в лагер. От 1944 г. е пълномощник на БКП при [[Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона]].
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Черноколев става първи секретар на ЦК на РМС, а в края на годината оглавява новосъздадения [[Отдел „Селскостопански“ при ЦК на БКП|Селски отдел]] в [[ЦК на БКП]].{{hrf|Груев|2009|74, 86}} В два периода е член на ЦК на БКП (1944 – 1949 и 1962 – 1965). Между 1949 и 1951 г. е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от главните свидетели в скалъпения [[Процес срещу Трайчо Костов|съдебен процес срещу Трайчо Костов]] <ref>[http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949- Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно)] – www.archives.bg</ref>.

Бил е заместник-министър от 1948 до 1949 г. и [[министър на земеделието]] през 1949 – 1951 г.
 
През този период Черноколев е най-висшият партиен функционер, пряко отговорен за провеждането на [[Колективизация в България|колективизацията]] – първоначално като завеждащ Селския отдел в ЦК на БКП, а от декември 1947 година и като помощник-министър на земеделието, отговорен за колективизацията.{{hrf|Груев|2009|74, 86}} През ноември 1950 година разработва доклад, предвиждащ кампания за „ликвидиране на [[Кулак|кулачеството]] като класа“, която обаче е спряна по искане на съветския диктатор [[Йосиф Сталин]], който я смята за преждевременна.{{hrf|Груев|2009|181 – 182}}
Line 26 ⟶ 28:
След [[Кулски събития|масовите селски бунтове]] през пролетта на 1951 година партийното ръководство започва да му отправя противоречиви обвинения – за прекалено ускоряване на колективизацията или за неуспехите при събирането на [[наряд]]ите.<ref name="груев2">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Колективизация и социална промяна в българското село (40-те – 60-те години на XX век) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 359}}</ref> Макар че един от най-догматичните привърженици на колективизацията по съветски образец в комунистическото ръководство, Черноколев предизвиква личното неодобрение на диктатора [[Вълко Червенков]].{{hrf|Груев|2009|210 – 211}} Когато през юни той издава разрешение селяните, засяли преди да постъпят в [[ТКЗС]], сами да ожънат нивите си, Червенков реагира рязко и незабавно.{{hrf|Груев|2009|74, 86}} Черноколев е отстранен от правителството, заедно с всички заместник-министри, и е изваден от състава на ЦК, Политбюро и Народното събрание.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 118, 210 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> Срещу Черноколев започва следствие, арестуван е от юли 1951 до февруари 1952 година и е измъчван в [[Държавна сигурност]], но не е съден.<ref name="огнянов"/>
 
В периода 1953 – 1955 Титко Черноколев е Директор на Института по икономика на селското стопанство към [[Министерство на земеделието]]. От 1955 до 1959 г. е научен секретар на [[Българска академия на науките]] (БАН). От 1958 г. става професор по икономика и организация на селското стопанство в Селскостопанската академия, както и [[член -кореспондент]] на [[Българска академия на науките|БАН]].
 
В периода 1961 – 1965 е член на Президиума на БАН и председател на [[Селскостопанска академия|Академията на селскостопанските науки]]. От 1962 г. е академик в Академията на селскостопанските науки и като такъв с ранг на министър в седемдесетото[[Правителство правителствона Антон Югов 1, 2 и 3|правителството на БългарияАнтон Югов]]. През 1962 г. отново става член на ЦК на БКП и [[народен представител]]. През 1965 г. е удостоен със званието „[[Герой на социалистическия труд]]“. На 6 март 1990 г. е реабилитиран посмъртно<ref name="ташев">{{ташев|520}}</ref>.
 
== Трудове ==