Уикипедия

Александър I (Русия): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
мРедакция без резюме
Ред 28:
Александър Павлович е най-възрастният син на император [[Павел I (Русия)|Павел I]] и [[Мария Фьодоровна (София-Доротея)|Мария Фьодоровна]] <ref>{{Ref-lang|ru}} [http://slovari.yandex.ru/dict/rges/article/rg1/rg1-0195.htm] Александр I (Российский гуманитарный энциклопедический словарь)</ref>. Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г.
 
В началото на управлението си провежда умерено [[либерализъм|либерални]] [[реформа|реформи]], разработени от [[Неофициален комитет|Неофициалния комитет]] и [[Сперански, Михаил Михайлович|М. М. Сперански]]. Във [[външна политика|външната си политика]] лавира между [[Великобритания]] и [[Франция]]. През периода [[1805]] – [[1807]] г. участва в антифренски коалиции. През 1807 – [[1812]] г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с [[Османската империя|Турция]] ([[1806]] – [[1812]] г.), Персия ([[1804]] – [[1813]] г.) и [[Швеция]] ([[1808]] – [[1809]] г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна [[Грузия]] ([[1801]] г.), [[Финландия]] (1809 г.), [[Бесарабия]] (1812 г.), бившето [[Варшавско херцогство]] (1815 г.). След Отечествената война през 1812 г., в периода 1813 – [[1814]] г., оглавява антифренската коалиция на европейските държави. Той е един от ръководителите на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през периода 1814 – 1815 г. и сред организаторите на Свещения съюз.
 
В последните години от живота си често говори за намеренията си да се откаже от престола и да се „отдалечи от света“. Неочакваната му смърт от [[коремен тиф]] в Таганрог поражда легендата за „старейшината [[Фьодор Кузмич]]“. Според тази легенда, в [[Таганрог]] е умрял и погребан не Александър, а негов двойник, докато през това време царят живял дълго като старейшина-отшелник в [[Сибир]] и умрял в [[Томск]] през [[1864]] г. <ref>{{Ref-lang|ru}} [http://rozamira.org/lib/names/a/alexander_I/alexander_I-sakharov.htm] Kнига, „Александр I“, Андрей Николаевич Сахаров, 1998 г., |isbn = 5-02-009498-6</ref>.
Ред 165:
 
=== Финансова реформа ===
По изчисления от 1810 г. всички пуснати в обръщениеобращение асигнации (първите руски хартиени банкноти) възлизат на 577 млн.; външният дълг – 100 млн.
 
Очакваните приходи за 1810 г. са около 127 млн.; разходите – около 193 млн. Предвижда се дефицит – 66 млн. асигнации.
 
Планира се прекратяване на новото печатане на асигнации и изземване постепенно на старите; следва – повишаване на всички данъци (преки и косвени).
 
На 2 февруари 1810 г. и 11 февруари 1812 г. се увеличават всички данъци.
Ред 202:
 
=== Опит за решаване на селския въпрос ===
При встъпването на престола, Александър I тържествено заявява, че от този момент прекратява разпределянето на държавните селяни.
 
12 декември 1801 г. – указ за правото на закупуване на земя от търговците, земевладелците, държавните селяни извън градовете (поземлените селяни получават това право едва през [[1848]] г.).
 
1804 г.—1805– 1805 г. – първи етап на реформата в Прибалтика.
 
10 март 1809 г. – указ отменя правото на собствениците на земя да заточват своите селяни в [[Сибир]] за маловажни грешки. Потвърждава се правилото: ако селянинът веднъж вече е получил свобода, то той не може да бъде поробен отново от земевладелец. На собствениците е препоръчано да хранят селяните в гладните години. С позволението на земевладелците селяните могат да търгуват, да сключват договори.
Ред 220:
През 1816 г. – нови правила за организацията на военните селища.
 
През 1816 – 1819 г. – завършва селската реформа в Прибалтика.
 
През 1818 г. няколко царски служители получават секретно поръчение да разработят проекти за отмяна на крепостното право.
Ред 260:
Въвеждането на военните селища среща съпротива от страна на селяните и казаците, настанени там. През лятото на 1819 г. избухва въстанието в Чугуев, близо до [[Харков]]. През 1820 г. селяните по Дон се разбунтуват: 2556 селища са обхванати от бунта.
 
На 16 октомври 1820 г. Главната рота на Семьоновския полк подава молба да се отменят въведените жестоки заповеди и да се смени полковияполковият командир. Чрез лъжа, ротата е арестувана и отведена в Петропавловската крепост.
 
За тази рота се застъпва целият полк. Той (полкът) е заобиколен от военния гарнизон на столицата и в пълен състав изпратен до Петропавловската крепост. Първият батальон е предаден на военния съд, а другите батальони са разформировани по различни армейски полкове.
Ред 270:
== Външна политика ==
=== Първите войни против Наполеоновата империя (1805 – 1807) ===
По пътя на сключените редица договори, през 1805 г. реално е оформена нова, [[Война на Третата коалиция|трета коалиция]] на европейските монархии срещу революционна Франция. На 9 септември същата година Александър се намира в действащата армия. Въпреки че командир е [[Михаил Кутузов]], в действителност главна роля при вземане на решения играе Александър. Императорът носи основната отговорност за разгрома на руско-австрийската армия при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]].
 
На 22 ноември 1805 г. е сключено примирие, според което руската войска е длъжна да напусне [[Австрийска империя|австрийската територия]]. На 20 юни 1806 г. в [[Париж]] е подписан руско-френски мирен договор. През септември 1806 г. Прусия започва война против Франция. На 28 ноември 1806 г. Александър обявява, че Руската империя се включва във войната срещу Франция. На 16 март 1807 г. Александър преминава с армията през [[Рига]] и [[Митава]] и на 5 април достига Главната квартира на генерал [[Леонтий Бенингсен]]. Този път Александър се намесва по-малко в решенията в сравнение с предходната кампания. След разгрома на руската армия във войната е принуден да пристъпи към мирни преговори с [[Наполеон]].
Ред 329:
 
=== Семейство ===
През [[1793]] г. Александър се жени за Луиза Мария Августа фон Баден (която приема православното име [[Елизавета Алексеевна]]) ([[1779]] —– [[1826]] г., дъщеря на [[Карл Людвиг Баденски]]. Двете им дъщери почиват в ранното си детство:
# Мария ([[1799]] г.—[[1800]]– г.1800);
# Елизавета ([[1806]] г.—[[1808]]– г.1808).
 
Бащинството на двете момичета в семейството се смята за съмнително – за първата се предполага, че е дъщеря на Адам Чарториски; за баща на втората е сочен кавалергардският щаб-капитан [[Алексей Охотников]].
 
В течение на 15 години Александър има на практика второ семейство с [[Наришкина, Мария Антоновна|Мария Наришкина]] (с моминско име Четвертинска). Тя му ражда две дъщери и един син и настоява Александър да се разведе с Елизавета Алексеевна и да се ожени за нея. Изследователите също отбелязват, че Александър е свързан още от юношеството си с доста близки и лични отношения със сестра си [[Екатерина Павловна]].
 
Историците му причисляват 11 извънбрачни деца.
Ред 344:
Източниците на тези черти трябва да се търсят в нездравата обстановка на императорския дом.
 
Екатерина II обожава внука си, нарича го „господин Александър“, препоръчапрепоръчва го, подминавайки Павел, за наследник на трона. Августейшата баба фактически отнема детето от родителите му и, като установява само определени дни за срещи с тях, се заема сама с възпитанието на внука. Тя съчинявава приказки (една от тях, „Царевич Хлор“, е известна и в наши дни), тъй като смята, че литературата за деца се намира на недостатъчно добро ниво; съставя „Бабината азбука“, вид специално обучение, набор от правила за образованието на наследниците на трона, който се основава на идеите и възгледите на английския рационалист [[Джон Лок]].
 
От своята баба бъдещият император наследява услужливостта на ума си, умението да завладява събеседника си, страстта към актьорската игра, граничеща с двуличието. В това отношение Александър едва ли не превъзхожда Екатерина II. „Дори човек с каменно сърце няма да устои на обещанията на господаря, той е същистински прелъстител.“, – пише М. М. Сперански.
Ред 369:
Император Александър почива на 19 ноември 1825 г. в [[Таганрог]], в дома на [[Папков, Петър Афанасиевич|Папков]], от [[треска]] и възпаление на мозъка на 47 години. [[Александър Пушкин|Пушкин]] пише епитафия: „''Всю жизнь свою провел в дороге, простыл и умер в Таганроге''“.
 
Скоропостижната смърт на императора поражда сред народа множество слухове ([[Шилдер, Николай Карлович|Н. К. Шилдер]] в своята биография на императора публикува 51 мнения, възникнали в течение на няколко седмици след смъртта на Александър). Един от слуховете е, че „''господарят е избягал под прикритие в [[Киев]] и там, живеейки праведно, во Христа ще дава съвети, които са нужни на настоящия цар Николай Павлович, за да подобри управлението на държавата''“.
 
Друга версия, изложена в книгата на граф Артьом Череп-Спиридович, „Скритата ръка“:
Ред 390:
 
От действието на отровата лицето му почерняло!“
0
По-късно през [[1830-ете|30-те]]— и [[1840-ете|40-те години на XIX век]] се появява легендата, че Александър, измъчван от угризения на съвестта (като предполагаем участник в убийството на своя баща), инсценира своята смърт, далеч от столицата, и започва отшелнически, скиталчески живот под името на старейшината [[Фьодор Кузмич]] (умира на 20 януари ([[1 февруари]]) [[1864]] г. в [[Томск]]).
 
== Други ==
{{commons|Alexander I Pavlovich|Александър I}}
* На Александър I е наречен град Александропол, днес [[Гюмри]], в Армения.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_I_(Русия)“.