Переяславска рада: Разлика между версии

През януари месец се провежда бърво събрание на казашките старшини, а после и общо събрание. Не присъстват представители на градовете (градовете в Хетманата имат Магдебурско право и са автономни) и селяните, както и духовенството на Киевската митрополия. <blockquote>Още същия ден хората са събрани на градския площад, където в речта си хетманът подчертава нуждата Украйна д аима върховен владетел и назовава четирима потенциални кандидати за тази роля: полския крал, кримския хан, турския султан и московския цар. Сетне заявява, че най-подходящ избор според него е московският цар, Доволна че изборът се е паднал върху православане управник, тълпата откликва одобрително на речта<ref>{{Цитат книга|last=Субтелни|first=Орест|title=Украйна. История|year=1995|month=|publisher=|location=София|isbn=|pages=156}}</ref> </blockquote>Планът е да се разменят клетви между двете страни и да се подготви договор за подписване. За място на клетвите е избран Переяславският съборен храм. Церемониите не са протекли гладко, защото Василий Батурлин отказва да се закълне от името на своя цар. Церемонията се прекъсва за няколко часа, през които отделни представители се опитват да убедят Батурлин да даде клетва, но той отказва с формулировката че един цар не може да се закълне на своите поданици. В крайна сметка се стига до компромисен вариант - Батурлин два пъти потвърждава че цяря ще пази всички права на казаците и че неговата дума не се променя (рус. ''царское слово переменно не бывает).'' След дълъг съвет украинската страна дава клетва (284 представители на казаците от Киевският, Черниговският и Брацлавските полкове), а Хмелницки получава от царя символи на властта - Шапка, Боздуган и знаме (хоругва). ▼