Разлика между версии на „Свещен съюз“

м
м (Общи промени)
{{legend|#000000| [[Файл:Flag of the Kingdom of Prussia (1803-1892).svg|ръб|20px]] [[Прусия]]}}
{{legend|#90a3ef| [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20px]] [[Руска империя]]}}]]
'''Свещеният съюз''' (на руски ''Священный союз''; {{lang|fr|La Sainte-Alliance}}; {{lang|de|Heilige Allianz}}) е [[консерватизъм|консервативен]] [[геополитика|геополитически]] съюз между [[Руска империя|Руската империя]], [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и Прусия, учреден с цел поддържане на установения по силата на решенията на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] – [[Европейски концерт|международен ред]]. <ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |authorlink= Георги Стефанов |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Свещеният съюз, стр. 18 – 19 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref>
 
== История ==
 
== Цели ==
Формално съюзът си поставя за цел да пази християнските ценности за справедливост, любов и мир, което е видно и от символичния акт на изпращане в изгнание на [[Света Елена (остров)|остров Света Елена]] (императрица-майка на [[Константин Велики]] и откривателка на [[Животворен кръст|Животворния кръст]]) на размирния френски император [[Наполеон Бонапарт]]. Основна движеща сила ([[intuitu personae]]) за така скрепения междудържавен и династичен съюз е консервативният австрийски канцлер [[Клеменс Метерних]]. От името на съюза, Австрия има за задача да потиска революционните сили в Италия, а във Франция, на реставрираната [[Бурбони|Бурбонска династия]] е възложено да се намесва в случай на необходимост във вътрешните работи на Испания с оглед стремежа на революционните сили в страната да препятстват властта на монархията в презморските територии на [[Латинска Америка]] (виж и [[Испанска революция (1808-1814)|Испанска революция]]).
 
== Присъдружни страни ==
 
== Концепция – status quo ==
Последвалите края на Наполеоновите войни договори съживяват [[концепция]]та за обединение на Стария континент и декларират прекратяването на конфликтите, но същевременно прекрояват картата на Европа и връщат, доколкото е възможно, старите режими посредством реставрация. От дипломатическа гледна точка, Свещеният съюз е първият модерен международен съюз. Установеното на Виенския конгрес [[статукво]] от Виенския конгрес, поддържано отпосредством Свещения съюз, успява да бъде подритнатоподкопано едва от революциите през 1848/49 г. [[Кримска война|Кримската война]] бележи формалния му разпад, но след възцаряването на [[Александър II (Русия)|Александър II]], последвано от обединението на Италия и Германия през 60-те и 70-те години на 19 век, духът на наложения от Свещения съюз ред в Европа е възстановен посредством [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]].
 
ПоддържанияПоддържаният посредством съюзаСвещения съюз международен ред в Европа, а и в света, в основни линии издържа близо век – до [[Първа световна война|Първата световна война]], т.е. това е най-дълго продължилияпродължилият период на просперитет и мир без глобални военни конфликти в [[ново време]]. Според бащата на немската геополитическа школа [[Карл Хаусхофер]], такъв тип европейски континентален съюз с [[Далечен изток|далекоизточните сили]] следва да е в основата на една успешна [[евроазийство|евроазийска]] геополитическа конструкта, гарант за международната сигурност, мир и ред в света.
 
== Последващи международни форуми ==
# [[Аахенски конгрес]] ([[Екс-ла Шапел]]) през 1818 г.;
# [[Лайбахски конгрес]] (в [[Любляна]]), завършил с подписването на [[Протокол от Тропау|Протокола от Тропау]], според който трите страни могат да се намесват във вътрешните работи на други държави, в случай че борбата с [[революция]]та изисква това – през 1820 г. (австрийски войски са изпратени срещу [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]] и [[Пиемонт]]);
# [[Веронски конгрес]], на който е поставен (като формулировка) за първи път на международен форум въпросавъпросът за разрешаването на Източния въпрос – през 1822 г. (вземат се мерки за възстановяване властта на [[Бурбони]]те в [[Испания]]).
 
== Развитие на политиката на съюза във времето ==
След Веронския конгрес настъпва отслабване на влиянието на решенията на конгреса в [[международни отношения|международните отношения]], тъй като на власт в Англия идва правителство с [[премиер-министър]] [[Джордж Канинг]]. То променя курса на британската [[външна политика]] към противодействие на решенията на Свещения съюз според [[концепция]]та за английска островна и морска [[политика на блестяща изолация]].
 
През 1820-те има нови опити за възстановяване на международния форум, изразили се в сключването на споразумение между Русия, Австрия и Прусия по отношение на [[гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]]. След привличането и на Великобритания през 1830 г. е подписан Лондонският протокол, с който се създава независимо кралство Гърция, а през 19321832 г. за гръцки крал е посочен баварският принц [[Отон I Гръцки|Ото]].
 
Избухналите революции през 1848/49 г. разклащат устоите на европейския и международен ред, а [[Кримска война|Кримската война]] бележи и формалния край и разпад на съюза, след като многонационалната Австрийска империя постепенно започва да подкрепя британската политика в Европа.
 
[[Парижки мирен договор (1856)|Парижкият мирен договор]] от 1856 г. променя статуквото, но последвалата яго [[Френско-пруска война]] с [[обединение на Германия]] отново възстановяват предходното статукво посредством [[Съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]], което възстановено предходно статукво е официализирано от/на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]].
 
== Източници ==
586

редакции