Реймон Поанкаре: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име= Реймон Поанкаре
| портрет= Poincare larger.jpg
| описание= Френски президент
| роден-място=[[Бар
| починал-място=[[Париж]], [[Франция]]
| вложки =
{{Личност/Политик
| категория = политик
| образование = [[Нантски университет]]<br/>[[Парижки университет]]
| професия =
| партия = Демократичен републикански съюз
| постове1 = Президент на Франция
| години1 = 18 февруари 1913 – 18 февруари 1920
| постове2 = Министър-председател на Франция
| години2 = 23 юли 1926 – 29 юли 1929<br/>15 януари 1922 – 8 юни 1924<br/>21 януари 1912 – 21 януари 1913
| постове3 = Министър на външните работи на Франция
| години3 = 15 януари 1922 – 8 юни 1924<br/>14 януари 1912 – 21 януари 1913
| постове4 = Министър на финансите на Франция
| години4 = 23 юли 1926 – 11 ноември 1928<br/>14 март 1906 – 25 октомври 1906<br/>30 май 1894 – 26 януари 1895
| постове5 = Министър на образованието на Франция
| години5 = 26 януари 1895 – 1 ноември 1895<br/>4 април 1893 – 3 декември 1893
}}
| брак = Анриет Поанкаре
}}
'''Реймон Поанкаре''' ({{lang|fr|Raymond Poincaré}}) е френски [[юрист]] и [[политик]], [[депутат]] и [[сенатор]], и 3 пъти [[министър]]. [[Президент]] на [[Франция]] в периода
== Биография ==
Роден е на 20 август 1860 г. в [[Бар льо Дюк]]. Братовчед му е известният учен [[Анри Поанкаре]]. Завършва [[Екол политекник]]. След като завършва право в [[Сорбона]]та, е приет в адвокатската колегия през 1882 г. Избран е за депутат през 1887 г., а през 1893 г. става най-младият министър в историята на [[Трета република (Франция)|Третата република]], поемайки поста, отговорен за образованието на страната. През 1894 г. е назначен за министър на финансите, а през 1895 г. отново за министър на образованието. В хода на [[делото Драйфус]], той обявява, че новите доказателства изискват повторно разглеждане на делото.<ref name="britannica"/>
Въпреки изгледите за брилянтна политическа кариера, Поанкаре напуска Камарата на депутатите през 1903 г., служейки до 1912 г. в Сената, който се счита за относително незначителен в политическо отношение. Той отдава повечето си време в частна юристка практика. Въпреки това, през януари 1912 г. става министър-председател, служейки едновременно с това като министър на външните работи до януари 1913 г. Изправен пред нова заплаха в лицето на [[Германия]], той се впуска в дипломация с нова решителност. През август 1912 г. той убеждава правителството на [[Русия]], че ще подкрепи френско-руски съюз, а през ноември сключва споразумение с [[Великобритания]], задължаващо двете държави да се консултират една друга в случай на международна криза и да имат съвместно военно планиране. Макар подкрепата му за руските действия на [[Балкани]]те и безкомпромисното му отношение към Германия често се считат за доказателство, че той всъщност е реваншист и подстрекател към война, Поанкаре вярва, че самото състояние на Европа по това време създава почва за война и че само силен съюз може да гарантира сигурността. По-големият му страх е, че Франция може да бъде изолирана, както вече се е случило през 1870 г. – лесна плячка за военно превъзхождаща Германия.<ref name="britannica"/>
Поанкаре се кандидатира за президент и въпреки опозицията на левицата под [[Жорж Клемансо]], който му е дългогодишен враг, той печели изборите на 17 януари 1913 г. Макар президентската институция да има малка реална власт, той се надява да влее в нея нови сили и да я превърна в основа, която е неприкосновена за левицата, десницата и центъра. В хода на [[Първата световна война]] той се стреми към поддържането на националното единство, поверявайки управлението на Клемансо.<ref name="britannica"/>
След като президентският му мандат изтича през 1920 г., Поанкаре се завръща в Сената и за известно време служи като председател на комисията по репарациите. Той поддържа тезата за вината на Германия за войната. Когато служи отново като министър на външните работи през 1922 – 1924 г., той отказва да приеме забавяне на германските вноски по репарациите и през януари 1923 г. нарежда френски войски да навлязат в [[Рурска област|Рурската област]]. Това води до огромна финансова, политическа и морална криза в цяла [[Ваймарска република|Германия]]. [[Инфлация]]та срива стойността на [[германска марка|германската марка]] почти до нулата. <ref name="История на Мюнхен 198">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=198}}</ref> Свален е от длъжност от левицата, но се завръща като министър-председател отново през юли 1926 г. Той се счита за главно отговорен за разрешаването на тежката финансова криза във Франция, стабилизирайки стойността на [[Френски франк|франка]] и базирайки го на [[злато|златния]] стандарт. Благодарение на успешните му икономически политики, страната се радва на период на просперитет.<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/biography/Raymond-Poincare |title=Raymond Poincaré |publisher= Encyclopædia Britannica |date= 22 януари 2020 |accessdate=30 април 2020}}</ref>
▲'''Реймон Поанкаре''' ({{lang|fr|Raymond Poincaré}}) е френски [[юрист]] и [[политик]], [[депутат]] и [[сенатор]], и 3 пъти [[министър]]. [[Президент]] на [[Франция]] в периода [[1913]]-[[1920]] г. [[Министър-председател]] ([[1912]]-1913, [[1922]]-[[1924]], [[1926]]-[[1929]]).
Поанкаре се пенсионира по болест през юли 1929 г. Прекарва остатъка от живота си в писане на мемоари. Умира в [[Париж]] на 15 октомври 1934 г.
== Източници ==
<references />
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Поанкаре, Реймон}}
| |||