Уикипедия

Европейска организация за ядрени изследвания: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м Правописни грешки
Ред 10:
|msize =
|malt =
|mcaption = Страни- членки
|abbreviation = ЕОЯИ, ЦЕРН (''CERN'')
|motto = „Accelerating Science“
Ред 22:
|coords = 46° 14′ 3″ N, 6° 3′ 19″ E
|region_served = Европа
|membership = 20 страни- членки и 8 със статут на наблюдатели
|language =
|leader_title =
Ред 49:
Територията на ЦЕРН се състои от две основни площадки и няколко по-малки. Големият комплекс от сгради включва работни кабинети, лаборатории, производствени помещения, складове, зали за конференции, жилищни помещения, столови. Комплекс е разположен, както на повърхността (старите ускорители Linac, PS), така и под земята на дълбочина около 100 метра (съвременните [[SPS]], [[LHC]]). Основната площадка е на територия, намираща се близо до швейцарския град [[Мейрин]] (Meyrin), т.нар. обект Meyrin. Друга основна площадка е територията близо до френското градче [[Превесан-Моен]] (Prévessin-Moëns) – обект Prévessin. По-малките площадки са разпилени в близките околности по протежение на подземния пръстен, построен за ускорителя [[LEP]].
 
Годишните вноски на страните участници в ЦЕРН през [[2008]] г. са в размер на 1075,863 милиона [[швейцарски франк]]а (около 990 милиона [[американскищатски долар]]а).
 
[[World Wide Web]] стартира първоначално като проект на ЦЕРН, наречен [[ENQUIRE]], иницииран от [[Тим Бърнърс-Лий]] през [[1989]] г.
 
== История ==
След успеха на международната организация [[ООН]] в регулирането на следвоенните проблеми, водещите европейски физици считат, че е необходима подобна организация и за провеждане на физични експериментални изследвания. Тези пионери са [[Раул Дотри]], [[Пиер Оже]] и [[Лев Коварски]] от [[Франция]], [[Едуардо Амалди]] от [[Италия]] и [[Нилс Бор]] от [[Дания]]. Освен за обединяване на европейските учени, тази организация е призвана да разпредели между държавите- участници нарастващите разходи за физичните експерименти в областта на [[физика на елементарните частици|физиката на високите енергии]]. На Европейската културна конференция в [[Лозана]], [[Швейцария]], през [[1949]] г. [[Луи де Бройл]] официално предлага да се създаде обединена европейска лаборатория. Следващият тласък е даден от американския [[нобелова награда|нобелов лауреат]] [[Исидор Раби]] през юни [[1950]] г. на петата Обща конференция на [[ЮНЕСКО]] във [[Флоренция]], [[Италия]], където той предлага да „помогне и поддържа създаването на регионални изследователски лаборатории за увеличаване на международното научно сътрудничество“.
 
На междуправителствената среща на ЮНЕСКО в [[Париж]] през декември [[1951]] г. е взето решение за създаване на Европейски съвет по ядрени изследвания ({{lang|fr|Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire}}). Два месеца по-късно 11 страни подписват споразумение за създаването на временен Съвет, тогава възниква и названието ЦЕРН. На третата сесия на временния Съвет през октомври [[1952]] г. Женева, Швейцария е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория. През юни [[1953]] г. в [[кантон (административна единица)|кантон]] Женева се провежда [[референдум]], на който 2/3 от гласоподавателите приемат предложеното разполагане на научния център. Конвенцията на Съвета е подписана постепенно от 12 страни- участници, като последни се подписват Франция и [[Германия]] и на 29 септември [[1954]] г. се ражда Европейската организация за ядрени изследвания (съветът се преобразува в ''Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire'' – Европейска организация за ядрени изследвания, но [[акроним]]ът ЦЕРН се съхранява).
 
Скоро след създаването на лабораторията обхватът на изследванията излиза извън проучването на атомното ядро, като вече основно се изследват взаимодействията между [[елементарни частици|елементарните частици]].
Ред 73:
През [[1992]] г. сътрудникът на ЦЕРН [[Жорж Шарпак]] получава Нобелова награда по физика за „изобретяването и създаването на детектори за елементарни частици, в частност [[пропорционална камера|многожичната пропорционална камера]].
 
== Страни- членки ==
[[File:CERN members.svg|370px|мини|Страни- членки на ЦЕРН
{{legend|#006BA8|Основателки}}
{{legend|#7BA800|По-късно присъединили се}}]]
[[File:CERN-Observers.png|370px|мини|
{{legend|blue|Страни- членки на ЦЕРН}}
{{legend|red|Страни със статут на наблюдателки}}]]
Първите 12 държави (основателки), подписали Конвенцията за създаване на ЦЕРН от 1954 г., са:
Ред 93:
* {{CHE}}
* {{YUG}} (напуска, 1961 г.)
Всички държави- учредителки продължават да членуват в ЦЕРН с изключение на Югославия, която напуска през 1961 г.
 
От основаването си ЦЕРН редовно приема нови членове. Всички присъединили се впоследствие държави остават в организацията без прекъсване, с изключение на Испания, която се присъединява през 1961 г., 8 г. по-късно се оттегля и се присъединява след 14 г. Историята на членството на ЦЕРН е, както следва:
Ред 108:
* {{ISR}} се присъединява през [[2013]] г.
 
Има 20 страни- членки, 18 от които са членки на [[Европейския съюз]]. Със статут на страни- наблюдатели са 5 държави<ref>{{cite web| url=http://library.web.cern.ch/library/Archives/archnet/isaarcern.html | title=ISAAR relationship data at CERN library | accessdate=14 декември 2009}}</ref>:
* {{IND}}
* {{RUS}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Европейска_организация_за_ядрени_изследвания“.