Разлика между версии на „Кръстоносен поход“

+разделче
(→‎Походи: стил)
(+разделче)
'''Кръстоносните походи''' са мащабни [[Война|военни]] и [[Догма|религиозно-доктринални]] кампании през [[Средновековие]]то, инициирани, подкрепяни и понякога ръководени от [[Римокатолическата църква]]. Те са значително [[Политика|политическо]], [[Общество|социално]], [[култура|културно]] и [[Религия|религиозно]] явление, променило чувствително хода на световната история. Между 1095 г., когато започват, и 1291 г., когато латинските християни са прогонени от [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] в [[Леванта]], са извършени многобройни експедиции към [[Светите земи]] с цел тяхното отвоюване и защита. Кръстоносните походи продължават и след това, когато [[Югоизточна Европа]] трябва да бъде защитена от нашествията на [[османските турци]]. През XVI век с настъпването на протестантската [[Реформация]] и ограничаването на папската власт кръстоносните походи спират<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Crusades | автор = Thomas F. Madden Marshall W. Baldwin Gary Dickson | труд = Encyclopedia Britannica| дата = 25 октомври 2019 | достъп_дата = 23 февруари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Crusades| език = en | цитат = }}</ref>.
 
Участниците в походите се наричат ''кръстоносци'' – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – ''[[рицар]]и, [[Монах|монаси]], хора от простолюдието''. Те воюват предимно срещу мюсюлмани - – [[сарацини]], [[маври]], [[селджуци|селджукски]] и [[османски турци]], но има походи и срещу [[езичество|езически]] народи от [[Прибалтика]]. Важно място в църковната дейност заема борбата с [[ерес|еретиците]], като най-известен поход от този род са Албигойските войни между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и [[Албигойски кръстоносен поход]].
 
За кръстоносни походи могат да се приемат и войните от испанско-португалската [[Реконкиста]].
През XI век в държавите и народите от [[Западна Европа]] се наблюдава демографски растеж<ref>{{Ришар|17}}</ref>, генерирал обществената прослойка на [[феодал]]ни професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Немалко от тях са обезнаследени [[благородници]], за които военните походи са авантюри за обогатяване и завладяване на нови територии. Те служат на своите господари срещу заплащане и се сражават на кон, въоръжени са с меч и пика, носят ризница и щит. Рицарите са тренирани да се бият в стегнати редици, подпомагани от пехота с метателни оръжия. Същевременно се развива строежът на фортификационни съоръжения: сеньориалната власт е съсредоточена в [[замък]], заобиколен с [[крепостна стена]] и защитен ров. В подножието на замъка изникват селища и пазари; градовете стават все по-многолюдни, раздвижват се [[търговия]]та и дребното занаятчийство и някои градове са под пряката власт на краля, осъществявана от [[епископ]]. В същото време хората се движат, пътищата са изпълнени с търговци и поклонници, чрез които се разпространяват новини и идеи.
 
Едно от основните явления на XI век е религиозен кипеж<ref>{{Ришар|19}}</ref>, свързан със стремежа за реформа на църквата. Първоначално тя обхваща монасите и канониците, провели т.нар. [[Клюнийска реформа]]. Впоследствие реформирането обхваща и висшето духовенство, като папството е реформирано от лотарингските папи с подкрепата на император Хайнрих III. При следващия император Хайнрих IV обаче настъпва [[Борба за инвеститура|конфликт]] между папската и императорската власт, задълбочил се до такава степен, че папата сваля от власт императора, а той пък избира [[антипапа]]. Църковното разделение лишава аристокрацията и рицарите от редица блага, свързани с църквата, тъй като притежанието им се оказва грях. Все повече хора са със съзнанието на грешници и се засилва стремежът към по-праведен живот<ref>{{Ришар|20}}</ref>. Благородниците, свикнали да разрешават конфликти със силата на оръжието, срещат съпротивата на духовниците, решени да предложат ограничение на военните действия - – Божие примирие. Така църквата се нагърбва с установяването на ред, изискван от Господ, за да се възцари властта му на земята.
 
[[Файл:Pope Alexander II.jpg|мини|160px|[[Александър II (папа)|папа Александър II]]]]
През 1063 г. папа [[Александър II (папа)|Александър II]] благославя [[християните]] в борбите им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на [[Иисус Христос]].<ref>На папа [[Григорий VII]] се приписва идеята християнските държави да се обединят, за да се борят срещу своят общ религиозен враг – исляма.</ref>
 
На изток след завоюването на [[Първа българска държава|България]] от [[Василий II]], [[цезаропапизъм|цезаропапизмът]] във Византия взема връх и през [[1054]] г. настъпва политическо разделение на [[Християнска църква|християнската църква]], известно като [[Източно-западна схизма|Великата схизма]]. Тя е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнския Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомагат и вече съществуващите разлики между западната и източната църква, папата променя вече съществуващите и потвърдени истини и утвърдени за достоверни [[Догма|догми]], обреди и организация, изяснявани на седемте [[Вселенски събор]]а (период от 325 г. и последен през 786/787 г.).
[[Файл:Alexios I Komnenos.jpg|мини|160px|[[Алексий I Комнин]]]]
 
През XI век към териториалните загуби за Византия, понесени вследствие на [[Арабско-византийски войни|арабско-византийските войни]] в предишните векове, се прибавя заплахата на тюркски номадски племена, наскоро приели исляма. Още от втората половина на X век едно от тях, [[селджуци]]те, атакува непрестанно границите на [[Византийската империя]] в серия от [[византийско-селджукски конфликти]]. В [[битката при Манцикерт]] през 1071 г. по-голяма част от имперската войска бива разбита от мюсюлманите и един от съимператорите [[Роман IV Диоген|Роман Диоген]] попада в плен. След тази победа, макар крепостите по източната граница да се държат, византийците се виждат принудени да отстъпят малко по малко територии в [[Мала Азия]] на тюркски кланове, някои от които оформят свои [[малоазийски бейлици]]. От друга страна, селджуците напредват и на юг, към [[Сирия]] и [[Палестина]]. Един след друг градовете по източното [[Средиземноморие]] падат в ръцете им и през 1079 г. влизат в [[Йерусалим]]. Няколко години по-късно в Йерусалим като завоеватели пък влизат други мюсюлмани – войските на [[Фатимиди|Фатимидския халиф]], врагове на селджуците. Така към края на XI век около две трети от християнския свят, включително Палестина, Сирия, Египет и Мала Азия, е окупиран от мюсюлмани<ref name="EB"/>. Това развитие на събитията и ислямската забрана за поклонничество до [[Божи гроб]] предначертават историята на следващите векове.
[[Файл:BlUrban_II.png|мини|150px|ляво|[[Урбан II]]]]
През 1081 г. на византийския трон се качва един генерал, [[Алексий I Комнин]], оказал се способен да се противопостави на ислямската експанзия. Въпреки че католическата и православната църкви са диференцирани по силата на Схизмата от 1054 г., Алексий опитва да създаде християнска коалиция – финансово-политическа подкрепа от запад и [[Наемник|наемна]] [[Армия|войска]] от западноевропейци, обединени с имперските сили.
През 1095 г. Урбан свиква [[Икуменически съвет|синод]] в град [[Пиаченца]]. Там излага предложението на византийския император, но конфликтът с [[кардинал]]ите и с [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]<ref>Подпомогнал вече един [[антипапа]], но разочарован в [[Каноса (замък)|Каноса]]</ref>, надделява по важност пред искането на Алексий.
 
== Терминология ==
== Кръстоносен призив ==
Участниците в походите се наричат кръстоносци – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – рицари, монаси, хора от простолюдието. Те воюват предимно срещу мюсюлмани – сарацини, маври, селджукски и османски турци, макар че се провеждат походи и срещу европейски езичници и погроми срещу евреи.
 
Мюсюлманите от Ориента наричат европейските нашественици „франки“ и „латини“.
 
=== Кръстоносен призив ===
[[Файл:Pope Alexander II.jpg|мини|160px|[[Александър II (папа)|папа Александър II]]]]
ПрезОще през 1063 г. папа [[Александър II (папа)|Александър II]] благославя [[християните]] в борбите им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на [[Иисус Христос]].<ref> На папа [[Григорий VII]] се приписва идеята християнските държави да се обединят, за да се борят срещу своят общ религиозен враг – исляма.</ref>
 
Папа Урбан II (1088 – 1099) е този, който на практика дава живот на кръстоносната идея. В предпоследния ден на [[Клермонски събор|Клермонския събор]] във [[Франция]], на 27 ноември 1095 г. папата отправя призива ''„Dieu lo volti“'' („Бог го желае!)<ref>Според различните източници и лингвистични транскрипции – ''Deus Vult, Deus lo Vult, Deus le volt, God wills it''</ref>, като има предвид организиране на военна кампания за възвръщане на [[Йерусалим]] на християнството“.<ref>''„Подемете това пътуване в името на нетленната слава на Царството небесно!“'' – Урбан II, римски папа</ref>
[[Файл: PetrPoustevník.jpg|мини|300px|Пиер Пустинника проповядва кръстоносните походи до хората, ''гравюра, авт.: [[Гюстав Доре]]'']]
{{Quote|Който само в името на вярата, а не за да получи почести и пари, отива в Йерусалим да освободи Божията църква, може да замени покаянието си с това свое пътуване| | |оригинал = Whoever for devotion alone, not to gain honour or money, goes to Jerusalem to liberate the Church of God can substitute this jurney for al pennance}}
 
Всъщност съборът е запомнен с папската проповед при закриването на събораму, предадена ни от очевидци и по-късни коментатори като възторжен призив към военните съсловия от Западна Европа да изпълнят задачата, възложена им лично от Бог.
 
Призивът от Клермон обявява начало на [[религиозна война|свещена война с религиозни мотиви]] и се ползва споражда масов отклик., Кръстоноснияттъй походкато може да се разглежда като война по Божия заповед, разпоредена от легитимната власт на папата, който определя целта на войната и предлага на онези, които участват в нея, пълно опрощение на наказания за признатите грехове, както и редица временни привилегии. Такива са: църковна защита на семейство и собственост, имунитет срещу съдебни искове и заплащане на лихви по заем.
 
Един от първите, които изграждат основите на теологията[[теология]]та, свързана с кръстоносния поход, е [[Бернар от Клерво]]. По-нататък през XIII век правната теория на кръстоносния поход се доусъвършенства. Всеки поход се предшества от издаването на специална [[папска була]]. Тя съдържа мотивите, които го обуславят, точната дата на заминаване, както и отредените духовни и материални привилегии за кръстоносците.
 
=== Обет ===