Иржи Прошек: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди точка
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп)
Ред 23:
 
През 1871 г. пристига в [[Тракия]] и работи по изграждането и експлоатацията на железопътната линия на [[Морис дьо Хирш|барон Хирш]]. В село [[Ябълково (област Хасково)|Ябълково]] се среща с [[Васил Левски]] <ref name=":0">[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-георги-иржи-прошек-1847-1905/ Биография на Георги (Иржи) Прошек 1847 – 1905]
</ref> и с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище, читалище и първия интернационален таен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е необходимо за охраната на железопътната линия и пренася тайно революционната поща на комитетите. В 1876 г. на­пус­ка железницата и става ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вестници, в ко­и­то разгласява зверствата при по­ту­ша­ва­не на Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. В Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на замина­ва за Од­рин за­ед­но със свои при­я­те­ли, де­мон­ти­ра към 200 м ж.п.жп рел­си и ги хвърля в р. Марица, про­ва­ля пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и облекчава изхода на бит­ка­та при Шипка. Pаз­к­ри­т от тур­с­ки­те влас­ти Иржи Про­шек е осъден на смърт, но ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ката армия. За приноса в освобождението на България, получава ви­со­ки­те от­ли­чия – ор­ден „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки“ I ст. и злат­на са­бя. <ref name=":0" />
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] е архитект в общината в [[София]] (1879 – 1881) и работи върху първия [[градоустройство|градоустройствен план]] на града. По-късно е главен инженер на [[Дирекция на обществените сгради|Дирекцията на обществените сгради]] (1881 – 1885). Участва в инициирането и изграждането на [[Паметник на Васил Левски (София)|паметника на Васил Левски]] <ref name=":0" />, на построения в памет на обесените от турците софийски книжари [[Лъвов мост]] и на [[Орлов мост]], където са посрещнати заточениците от Диарбекир. Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата [[печатница]] в София, през 1884 – [[Пивоварна Братя Прошекови|Пивоварна „Прошек“]], най-голямата в града по това време и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, а по-късно правят и керамична фабрика за тух­ли в с. Дол­ни Бог­ров, Со­фийс­ко. Инж. Про­шек про­уч­ва на­хо­ди­ща на мра­мор в стра­на­та и със­та­вя кар­та. Иржи Прошек е един от основателите на дружеството [[Славянска беседа]] и на [[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектурно дружество]].