Иржи Прошек: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди точка |
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп) |
||
Ред 23:
През 1871 г. пристига в [[Тракия]] и работи по изграждането и експлоатацията на железопътната линия на [[Морис дьо Хирш|барон Хирш]]. В село [[Ябълково (област Хасково)|Ябълково]] се среща с [[Васил Левски]] <ref name=":0">[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-георги-иржи-прошек-1847-1905/ Биография на Георги (Иржи) Прошек 1847 – 1905]
</ref> и с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище, читалище и първия интернационален таен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е необходимо за охраната на железопътната линия и пренася тайно революционната поща на комитетите. В 1876 г. напуска железницата и става кореспондент на европейски вестници, в които разгласява зверствата при потушаване на Априлското въстание. В Руско-турската война заминава за Одрин заедно със свои приятели, демонтира към 200 м
След [[Освобождение на България|Освобождението]] е архитект в общината в [[София]] (1879 – 1881) и работи върху първия [[градоустройство|градоустройствен план]] на града. По-късно е главен инженер на [[Дирекция на обществените сгради|Дирекцията на обществените сгради]] (1881 – 1885). Участва в инициирането и изграждането на [[Паметник на Васил Левски (София)|паметника на Васил Левски]] <ref name=":0" />, на построения в памет на обесените от турците софийски книжари [[Лъвов мост]] и на [[Орлов мост]], където са посрещнати заточениците от Диарбекир. Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата [[печатница]] в София, през 1884 – [[Пивоварна Братя Прошекови|Пивоварна „Прошек“]], най-голямата в града по това време и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор, а по-късно правят и керамична фабрика за тухли в с. Долни Богров, Софийско. Инж. Прошек проучва находища на мрамор в страната и съставя карта. Иржи Прошек е един от основателите на дружеството [[Славянска беседа]] и на [[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектурно дружество]].
|