Исъккулска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стандартизиране °C редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 15:
}}
[[Файл:AlaKol.jpg|мини|250px|Езерото Алакул в хребета [[Терскей Алатау]]]]
'''Исъккулска област''' ({{lang|ky|Ысык-Көл областы}}) е една от 7-те области на [[Киргизстан]]. Площ 43 100 km² (2-ро място по големина в [[Киргизстан]], 21,55% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 489 800 души (5-тоо място по население в [[Киргизстан]], 7,7% от нейното население). Административен център град [[Каракол (град)|Каракол]]. Разстояние от [[Бишкек]] до [[Каракол (град)|Каракол]] 401 km.
 
== Историческа справка ==
Ред 25:
Исъккулска област изцяло е разположена в пределите на [[Тяншан|Централен Тяншан]]. Централната ѝ част е заета от обширната [[Исъккулска котловина]] с езерото [[Исъккул]] в нея. На север котловината е ограничена от хребета [[Кунгей Алатау]] (4760 m), а на юг – от хребета [[Терскей Алатау]] (4808 m). Южните склонове на [[Терскей Алатау]] постепенно се понижават и преминават в т.нар. съртове, имащи плоски повърхности и заемащи дъната на котловини и терасовидни стъпала, лежащи на височина 2500 – 3850 m. От югоизток съртовете са ограничени от мощния хребет [[Какшаал Тоо]], увенчан в североизточната си част с най-високия връх на [[Тяншан]] '''връх [[Дженгиш Чокусу]] (Победа) 7438 m''', {{coord|42|02|03|N|80|07|46|E}}. Северно от него се издига връх [[Хан Тенгри]] 6995 m.<ref name="bse"/>
 
Климатът в [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] е умерено континентален. Лятото е топло (средна юлска температура 16,9 &nbsp;°C в град [[Каракол (град)|Каракол]], 17,5 &nbsp;°C в село Тамга). Зимата е мека (средна януарска температура -2 &nbsp;°C в Тамга, -5,7 &nbsp;°C в [[Каракол (град)|Каракол]]). Годишната сума на валежите варира от 100 – 200 mm на запад до 400 – 500 mm на изток. В източната част на котловината 2 – 3 месеца през зимата има устойчива снежна покрива. Характерни са западните (улан) и източните (санташ) ветрове, а край самото езеро често духат бризи. На съртовете средната юлска температура е 11 – 12 &nbsp;°C, а средната януарска от -15 до -16 &nbsp;°C. Валежите са около 300 mm годишно. В планините над 4500 m през цялата година температурите са отрицателни. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 &nbsp;°C) на източното крайбрежие на езерото [[Исъккул]] е 141 денонощия, а на запад, север и юг съответно 158, 169 и 182 денонощия. На територията на областта са разположени големи планински ледници: Инилчек и Каинди в района на най-високите тяншански нърхове, Петров (в масива Акшийрак) и др.<ref name="bse"/>
 
Реките в Исъккулска област принадлежат към 4 безотточни басейна. Най-големите реки в [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] са Тюп и Джергалан, вливащи се в езерото от изток и водите им се използват основно за напояване. На 3 km на запад от езерото Исъккул протича горното течение на голямата средноазиатска река [[Чу (река)|Чу]]. Източната част на областта се отводнява от река [[Аксу (приток на Тарим)|Саръджаз]] (ляв приток на най-голямата централноазиатска река [[Тарим]]), а югозападните части – от горния басейн на река [[Нарин (река)|Нарин]] (дясна съставяща на [[Сърдаря]]).<ref name="bse"/>