Десетична класификация на Дюи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м →История: Плюс източник, за по-нататък. |
||
Ред 10:
През 1877 г., по време на посещението си в Англия, той оказва съдействие и на английските си колеги за изграждането на Английската библиотечна асоциация. През 1876 г. Дюи създава и първото в света библиотечно списание „Library Journal“, което сам редактира и в което публикува поредица от статии, посветени на професията и на проблемите на библиотеките, като изяснява ролята на публичните библиотеки (които се намират още в началния етап от своето развитие) в организацията и обслужването на народа. На първата международна конференция на библиотекарите (Лондон, 1877) Дюи изнася доклад, посветен на идеята за пълна демократизация на библиотечното обслужване на народа, като развива концепцията си за опростяване на системата за неговото обслужване чрез въвеждането на свободния достъп до книгите. След бурна дискусия предложението на Дюи е прието и през 1879 г. в гр. Паутукот е открита първата библиотека в света със свободен достъп до фондовете. По-късно тази демократична идея на Дюи се разпространява в цял свят, включително и в България. През 1876 г. Дюи реализира и други свои идеи в областта на библиотечната техника. Разработва основите на библиотечния почерк и го утвърждава като важна практическа учебна дисциплина, за създаването на която му помага доброто владеене на стенографията. Нея той усвоява в колежа в Амхърст и я използва активно през целия си живот. Дюи стандартизира и размерите на каталожната картичка (7,5 х 12,5 см), която създава след внимателен съпоставителен анализ на размерите на картичките, използвани в десетки библиотеки. Стандартизира и размерите на каталожните чекмеджета, предназначени за библиотечните каталози. Размерите на каталожната картичка, предложени от Дюи, са приети в цял свят в качеството на международен стандарт. Стремежът към стандартизация навежда Дюи на мисълта за потребността от еднакви съкращения на думите, най-често срещащи се в библиографското описание и каталогизационната практика. Не всички предложени от него съкращения на думите били приети, но самата идея за стандартизация на съкращенията в библиографското описание получила широк отзвук, който продължава и в съвременната каталогизация. Като секретар на АЛА той прави постъпки и за стандартизация на библиотечното обзавеждане, създавайки специално Библиотечно бюро, чиято задача била да произвежда всичко необходимо за обзавеждането на библиотеките. През следващите години Дюи става инициатор на десетки проекти, свързани с проблемите на стандартизацията в областта на библиотечната работа, обосновава необходимостта от единство на принципите в сферата на каталогизацията и класификацията, поставя на научна основа въпросите за регистрацията на фонда и библиотечната статистика, както и необходимостта да се въведе единна библиотечна документация. Широко разпространява идеята си за необходимостта от централно отпечатване на каталожните картички, съдържащи библиографското описание и класификационните индекси на книгите. Отстоява тази си идея в продължение на 20 години, докато през 1900 г. Библиотеката на Конгреса на САЩ не започва експерименталното отпечатване на картичките, което продължава и днес. За няколко години от математика израства великият библиотекар, човекът с остро аналитично мислене, който преосмисля основите и същността на публичните библиотеки и библиотечната работа, като ги реорганизира и ги превръща в библиотеки на утрешния ден и на бъдещето. С името на Мелвил Дюи е свързана и появата на библиотечното образование. Още през 1879 г. той публикува статия, в която пръв в световната професионална литература поставя този важен за професията проблем. След няколко години, през 1883 г., на годишната конференция в Бъфало Дюи отново се обръща към съотечествениците си с призив да подкрепят идеята му за създаване на училище за библиотекари и даже предлага учебно заведение, в което то да се осъществи, но замисълът му се реализира няколко години по-късно, защото среща силна обществена съпротива на женофобите в Колумбия, които му устройват истинско Ватерло и внасят доклад пред университетското ръководство против допускането на жени в него. Дюи е обвинен в своеволие и в неспазване на устава на учебното заведение. В статията си „Библиотечното дело като професия за жени“ (1886) Дюи пръв обръща внимание върху това, че жените се отличават с редица черти на характера си, които са изключително подходящи за работата на библиотекаря. Започва битката на Дюи за навлизането на жените в библиотечната професия, успял да убеди обществото, че това е самостоятелна професия, достойна за признание и уважение. Преодолявайки трудности от различен характер, първото библиотечно училище не само в САЩ, но и в света започва своето начало към Колумбийския колеж в Ню Йорк на 5.01.1887 г. Първите студенти са група от 3 мъже и 17 жени, които за пръв път в световната история на библиотеките се обучават, за да бъдат допуснати да работят в тях. Втората група започва занятия през ноември същата година. Дюи е основният преподавател в библиотечното училище. От 108 лекции, изнесени от щатни преподаватели през първата година, 72 са прочетени от Дюи. Той съумява да привлече за лектори най-видните библиотековеди в САЩ, сред които са Ч. Е. Кътър, В. Фостър, Е. Ричардсън и др. Съвременниците му отбелязват високото ниво на подготовка на библиотекарите в училището и ентусиазма на студентите, които след лекциите при Дюи били готови да се занимават до късно през нощта. Училището има голям успех. За втората учебна година са подадени 100 молби, но били приети само 22 студенти. Независимо от това, на 5.11.1888 г. Съветът на попечителите взема решение за закриването на училището и освобождава Дюи от всички заемани от него длъжности.
В началото на 1889 г. Дюи заедно с библиотечното училище, неговите студенти и преподавателите, се премества в гр. Олбъни – административен център на щата Ню Йорк. Там оглавява Нюйоркската публична библиотека, в която работи до 1906 г., когато настъпват сериозни сътресения в живота му и той е принуден да се откаже от библиотечната си работа, оставяйки зад себе си единствено създадената от него през 1895 г. компания Лейк Плесид Клуб, която ръководи в продължение на 26 години до последния ден от живота си (4). На организацията и развитието на Колумбийското библиотечно училище Дюи посвещава част от своите знания, сили и рядко срещана енергия. След него библиотечни училища се откриват и в други градове на САЩ и в много случаи той им оказва значителна методическа помощ, споделяйки своя опит. Създаването на библиотечните училища несъмнено благоприятства както за подготовката на квалифицирани специалисти за библиотеките в САЩ, така и за повишаване на авторитета на библиотечната професия. Голямата заслуга на Дюи се състои в това, че посочва на обществото възпитателната роля на библиотекарите, които наравно с учителите имат огромни педагогически и обществени отговорности. Принудителното оттегляне на Дюи от библиотечната работа предизвиква възмущението на библиотечната общност, от името на която Хърбърт Пътнъм – по това време директор на Библиотеката на Конгреса, пише гневно писмо до ръководството на университета, в което четем: „обвиненията срещу Дюи са смешни, а техните мотиви недостойни... Няма друг човек от живеещите днес, на когото ние сме толкова задължени за активното развитие на библиотеките и нарастването на интереса към тях през последната четвърт на отминалото столетие. Няма друг, който с такъв ентусиазъм да е работил за развитието на практиката на библиотечното обслужване на специалистите... Дюи ядеше, пиеше и спеше, говорейки за библиотеките и библиотечната работа в продължение на 24 часа в денонощието, през всичките месеци и години на своя живот“ (3).<ref>[http://www.lib.bg/publish/broeve/2011/BBIA_online_1_2011.pdf Статия в списание ББИА онлайн, октомври, 2011 г.]</ref> Според оценката на Пътнъм „нито един от американските библиотекари не е получил толкова широка известност в чужбина, както Дюи. Това се обяснява с неговите заслуги в развитието на библиотечното дело, а така също и с факта, че благодарение на него публичните библиотеки са признати за движеща сила в образованието на народа“ (3). Въпреки солидната подкрепа на професионалната общност, 55-годишният Дюи се разделя с библиотеките, на които е посветил повече от три десетилетия от живота си, за да остане завинаги с делата си в тяхната световна история като една от най-ярките личности в нея, за която и днес учените продължават да пишат и да се удивляват на реформаторските му идеи, осъществени благодарение на невиждания му организационен талант и на умението му да вижда далече в бъдещето. От 1906 г. до края на дните си Дюи се посвещава на проекта си Лейк Плесид Клуб, чието начало поставя през 1895 г., когато създава център за отдих и почивка, предназначен за библиотекари и педагози. Той бил разположен на брега на живописно езеро, където са построени и площадки за различни видове зимни и летни спортове. В началото клубът започва дейността си скромно. Дюи закупува 40 декара земя в Лейк Плесид (в щата Ню Йорк) и една вила за почивка на 30 човека. С времето благодарение на енергичното му и умело стопанско и финансово ръководство дейността на клуба се разраства бързо. Членовете му стават над 1500, а владенията му достигат 40 000 декара, върху които са построени 400 вили с удобства за евтина почивка и спортуване – гребане с лодки, игри на тенис кортове и др. Материалното положение на клуба се подобрява до такава степен, че през 1927 г. Дюи основава филиал и на море – във Флорида. Към клуба създава и издателство, а по-късно започва да издържа и специално климатично училище за деца в Нортууд. Дюи бил убеден, че трудът на библиотекаря и учителя е напрегнат, а отдихът в клуба ще им позволи да възстановяват своите сили и здраве. Направил много и за намиране на финансови средства, осигуряващи съществуването и развитието на клуба. Тук пристигали за 24 дни стотици библиотекари, които разменяли мисли, идеи и опит, и постепенно клубът се превърнал в школа за иновации и добри практики. През 1932 и 1980 г. тук, Лейк Плесид, се провеждат зимните олимпийски игри. По време на Втората световна война, когато много библиотекари са принудени да бягат от Европа, те намират убежище и в клуба на Дюи в Лейк Плесид. Казаното дотук отразява само една малка част от всичко направено от Дюи за библиотеките и за нашата професия. Той оставя много книги и над 500 статии, които са кратки и делови, а мислите и идеите – пределно ясно изложени. Чужд е на мъглявото теоретизиране; публикациите му имат практическа насоченост. Идеите, които застъпва в тях, обаче са новаторски, а начините, които сочи за реализирането им, са достъпни и реалистични. Това го прави един от най-популярните автори сред американските библиотековеди, а влиянието му върху изграждането на библиотечното дело не само в Америка, но и в света е непреходно.
== Вижте също ==
| |||