Разлика между версии на „История“

5 байта изтрити ,  преди 4 месеца
м
редакция без резюме
м (Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/80.72.89.54)
м
Философия на историята е дял от [[философия]]та, който се занимава с възможната значимост на човешката история. Допълнително тя е свързана и с дискусията относно [[телеология|телеологичния]] завършек на нейното развитие; това ще рече, че размишлява над това дали има цел, директен принцип или завършеност в процесите на човешката история. Философия на историята не бива да се бърка с историографията, която изучава историята като академична дисциплина и поради това се отнася до нейната методология и практика, както и развитието на историята като дисциплина през годините. Философия на историята не бива да се смесва и с [[история на философията]], която е наука за историческото развитието на философските идеи.
 
Историците водят дебати по въпроса дали историята е наука или своеобразно изкуство. Наскорошни доводи за превръщането на историята в наука са повдигнати от [[Пьотр Турчин]] в неговата статия ''„Възходът на [[клиодинамика]]та“''. Това разделение е в значителна степен изкуствено, тъй като историята като област на знание обикновено се раглежда в различни аспекти.<ref>Elizabeth Harris, In Defense of the Liberal-Arts Approach to Technical Writing. College English, Vol. 44, No. 6 (Oct., 1982), pp. 628 – 636</ref><ref>[http://www.nature.com/nature/journal/v454/n7200/full/454034a.html Arise Cliodynamics. Nature 454, 34 – 35 (3 July 2008) | doi:10.1038/454034a; Published online 2 July 2008]</ref><ref>[http://www.sott.net/articles/show/161508-Transforming-history-into-science-Arise-cliodynamics- Arise Cliodynamics]. www.sott.net/articles]</ref>
 
Към основните подходи на развитието на философията на историята могат да се отнесат следните:
[[Хърбърт Спенсър]] и [[Освалд Шпенглер]] разглеждат човешкото общество като сходно на биологичните организми, които се раждат, живеят и умират. [[Арнолд Тойнби]] извършва колосален труд, описвайки в 12 тома историята на 21 [[цивилизация|цивилизации]] (първия том е публикуван през 1934 г.). Той се опита да сравни развитието на тези цивилизации и стига до заключението, че цивилизацията се заражда като „отговор“ на „предизвикателство“ пред дадено общество – от страна на природата или на други общества. „Предизвикателство“ може да бъде пренаселване, инвазия на врагове или друго събитие, поставящо под заплаха съществуването на обществото, а „отговор“ – социална организация или технически нововъведения, които позволяват на обществото да оцелее.
 
В средата на 20 век, най-популярната теоретична концепция за историческото развитие става [[теория за модернизация|теорията за модернизация]]. По определението на един от основателите ̀, [[Сирил Блек]], модернизацията е процеса на адаптация на [[традиционно общество|традиционното общество]] към новите условия, породени от [[Индустриалната революция]].<ref name=autogenerated2>[http://www.expert.ru/expert/2011/01/postizhenie-istorii/# С.Нефедов, доктор исторических наук, старший научный сотрудник Института истории и археологии Уральского отделения РАН. Постижение истории.].</ref>
 
Въпросът за разпространението на различните социални системи до голяма степен се свежда до проблема с разпространението на техническите [[иновации]], културната дифузия. Най-отчетливо идеите на [[дифузионизъм|дифузионизма]] са формулирани в т.нар. [[теория на културните среди]]. Нейните автори, [[Фридрих Ратцел]], [[Лео Фробениус]] и [[Фриц Гребнер]], смятат, че сходните явления в културите на различните народи могат да се обяснят с произхода на тези явления от един общ център, че най-важните елементи на човешката култура се появяват само веднъж, и то само на едно място. Те дават на народа-първооткривател решаващо предимство пред другите народи.