Георги Берков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
| национален отбор мачове =
| национален отбор голове =
| треньор години = 1960 – 1962<br>1962 – 1965<br>1965 – 1967<br>1967 – 1968<br>1968<br>1970 – 1971<br>1971 – 1972<br>1972<br>1972 – 1974<br>1975 – 1976
| треньор отбор = {{Флагче|България|1965}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]] (пом.)<br>{{Флагче|България|1965}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]]<br>{{Флагче|България|1967}} [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]]<br>{{Флагче|България|1969}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]]<br>{{Флагче|България|1968}} България (ол.)<br>{{Флагче|България|1971}} [[ЖСК Славия]]<br>{{Флагче|България|1972}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]]<br>{{Флагче|България|1972}} [[Национален отбор по футбол на България|България]]<br>{{Флагче|България|1974}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]<br>{{Флагче|България|1976}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]
| посл_проф_отбори =
| посл_нац_отбор =
Ред 41:
Берков започва треньорската си кариера през 1960 г. като помощник-треньор в [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Две години по-късно застава начело на отбора и изгражда много силен състав. Под негово ръководство през 1963 г. Локомотив печели европейската железничарска титла, а през сезон [[„А“ група 1963/64|1963/64]] става шампион на България.
 
През 1965 г. е назначен за старши треньор на [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]], където работи в продължение на две години. След това се завръща в Локомотив (София) и води отбора до обединението му със Славия през януари 1969 г. Успоредно с това през 1968 г. е селекционер на олимпийския отбор на България, с който печели сребърен медал от игрите в [[Летни олимпийски игри 1968|Мексико'68]].<ref>[https://eu-football.info/_manager.php?id=45 Георги Берков начело на България] eu-football.info</ref> След успеха получава званието „Заслужил треньор“.
 
През 1970/71 е начело на [[ЖСК Славия]], а след като двата отбора се разделят през лятото на 1971 г. отново става старши треньор на Локомотив. През май и юни 1972 г. е селекционер на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] в два мача.
 
През лятото на 1972 г. поема втородивизионния [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. Под негово ръководство през сезон 1972/73 отборът завършва на 1-во място в Южната „Б“ група и печели промоция за елита. Работи в клуба две години.
От [[1961]] до [[1967]] и от [[1981]] до [[1986]] г. е старши треньор на Локомотив (Сф). С „железничарите“ става шампион през [[1964]] и носител на [[Купа на Съветската армия|КСА]] през [[1982]] г. Треньорската му работа преминава още в [[ЖСК Славия]], [[Черноморец (Бургас)|Черноморец]], [[Пирин (Благоевград)|Пирин]], [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] ([[1976]] – [[1977]]), [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав]], [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор (Пк)]] и в [[Кувейт]]. Ръководил е „А“ националния отбор в 11 мача, „Б“ националния в 2 мача, младежкия в 7 мача и олимпийския, с който печели сребърни медали на [[Олимпийски игри|ОИ]] през [[1968]] г. „Заслужил треньор“ от 1968 г.
 
През 1975 г. Берков поема [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]].<ref>[https://www.beroe.bg/2015/11/26/beroe-v-elita-1975/ Берое в елита: 1975-76 г.] beroe.bg</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==