Измиране: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м https://kaksepishe.com/tag/геоложки-периоди/ |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Природозащитен статут видове}}
[[Файл:ExtinctDodoBird.jpeg|мини|Птицата [[додо]] от илюстрация на [[Джон Сейвъри]] от 1651 г. – един често цитиран пример за [[холоценско измиране|наскоро изчезнал вид]].<ref name="Diamond">{{cite book | last = Diamond | first = Jared| title = Guns, Germs, and Steel | publisher = W. W. Norton | date = 1999| id = ISBN 0-393-31755-2 | pages=43 – 44 |chapter=Up to the Starting Line }}</ref>]]
В [[биология]]та и [[екология]]та, под '''измиране''' или '''изчезване''' ({{lang|en|Extinct (EX)}}) се разбира прекратяване на съществуването на един [[вид]] или на група [[таксон]]и, което води до намаляване на [[биоразнообразие]]то. За момент на измиране обикновено се приема смъртта на последния индивид от вида (въпреки че [[ефект "гърло на бутилка"|способността на популацията за размножаване и възстановяване]] може да бъде изгубена далеч преди достигане на този момент). Понеже потенциалният [[ареал]] на вида може да бъде доста обширен, определянето на момента на измиране може да е затруднено и обикновено се прави ретроспективно. Тази трудност води понякога до явления като [[Лазаров таксон|Лазарови таксони]], при който един вид, приеман известно време за изчезнал, изведнъж отново „възкръсва“ (което е типично за [[фосил]]ните находки след определен период на явно отсъствие).
Посредством [[еволюция]]та при процеса на [[видообразуване]] се появяват нови видове в местата, където се появяват и процъфтяват нови разновидности на организмите при условие, че са способни да намират и използват налична [[екологична ниша]], или пък измират видове, които вече не са способни да оцеляват при променени условия на средата или не издържат на високата конкуренция. Обикновено видовете се характеризират с това, че просъществуват около 10 милиона години (от появата до измирането си),<ref name="Newman">Newman, Mark. „[http://www.lassp.cornell.edu/newmme/science/extinction.html A Mathematical Model for Mass Extinction]“. Cornell University. [[20 май]] [[1994]]. Посетен на 30 юли 2006.</ref> при все че някой видове, наречени [[Живи вкаменелости|живи фосили]], оцеляват практически непроменени в течение на стотици милиони години. Едва около хиляда живи фосила продължават да съществуват и днес.<ref name="Newman" /><ref name="Raup">Raup, David M. ''Extinction: Bad Genes or Bad Luck?'' W.W. Norton and Company. New York. 1991. pp.3 – 6 ISBN 978-0393309270 </ref>
| |||