История на будизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м web.archive.org
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, - със ([^с,з,С,З,7,17,1[0-9{2},„с,„з,„С,„З,\'\'S,\'\'Z,\'\'s,\'\'z,„S,„s,„Z,„z,\'\'с,\'\'С,\'\'З,\'\'з,\'\'\[\[с,\'\'\[\[С,\'\'\[\[З,\'\'\[\[з,\'\'\[\[Z,\'\'\[\[z,\'\'\[\[S,\'\'\[\[s,\[\[с,\[\[С,\[\[З,\[\[з,\[\[Z,\[\[z,\[\[S,\[\[s]) + с \1, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 33:
''Допълнителна информация:[[Ашока]]''
[[Файл:Maurya Dynasty in 265 BCE.jpg|мини|дясно|Империята Мауриа под управлението на цар Ашока била най-голямата будистка страна за времето си. Тя въвела безплатните лечебници и безплатното образование и насърчавала спазването на човешките права.]]
[[Файл:6thPillarOfAshoka.JPG|мини|дясно|Фрагмент от 6-татаата колона от Декрета на Ашока (238 г. пр. Хр.), в Брахми върху пясъчник. Британски Музей]]
Маурианския император [[Ашока]] (273 – 232 г. пр. Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга ([[Ориса]]) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки [[ступа|ступи]] и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват [[Дхарма]]. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи (Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през 3 век пр. Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени ''торана'' се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и [[Напояване|напоителни]] системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и [[каста]].
 
Ред 46:
[[Файл:Asoka Kaart.gif|мини|дясно|Будисткия [[прозелитизъм]] по времето на цар Ашока (260 – 218 г. пр. Хр.), според декретите на Ашока.]]
 
:"Завоеванието чрез [[Дхарма]] бе спечелено тук на тези граници и даже над шестте стотици йоджани (5,400 – 9,600 км) надалеч, където гръцкия цар Антиохос царува над четирите царства наречени Птолемия, Магас, а Александър царува също така в южната част сред хората от династията Чола, пандианците и така чак до Тамрапарни ([[Шри Ланка]])." (Декрети на Ашока, 13-тии каменен декрет, С. Дхамика).
 
Освен това, според [[пали]]йски източници някои от емисарите на Ашока били гръцки будистки монаси, които посочва близък религиозен обмен между двете култури:
Ред 85:
 
[[Файл:Gandhara Buddha (tnm).jpeg|мини|дясно|Гръко-будистка статуя едно от първите изображения на Буда, 1-2век, Гандхара.]]
Един от най-известните индо-гръцки царе бил цар Менандър (царувал през 160 – 135 пр. Хр.). Той приел будизма представен в Махаяна като един от най-големите благодетели на вярата, на равна нога с цар Ашока и кушанския цар Канишка. Върху монетите на цар [[Менандър I|Менандър]] е изписано „царят-спасител“ на гръцки като на някои е изобразено колелото Дхармачакра съсс осемте си спици. Директен културен обмен се осъществил в диалог, записан в Милинда Панха между цар Менандър и будисткия монах [[Нагасена]] около 160 г. пр. н.е., който е бил ученик на гръцкия будистки монах Махадмаракшита. След смъртта на цар Менандър честта за споделяне на останките му била заявена от градовете под неговото управление, които били поставени в ступи успоредно с тези на историческия Буда.<ref>Plutarch, Praec. reip. ger. 28, 6</ref> Някои от [[индо-гръцко царство|индо-гръцките]] наследници на цар Менандър изписали „Последовател на Дхарма" за него в ръкописа Кхаротшхи и върху монетите си и изобразили на монети себе си както свои божества с [[мудра]]та ''витарка''.
 
[[Файл:MenanderChakra.jpg|мини|дясно|Монета на Менандър с осем спици на [[Дхармачакра|колелото]] и палмата на победата на обратната страна (Британски музей).]]
Ред 114:
Четвъртият съвет се казва, че са били свикан през царуването на [[Кушанска империя|кушанския]] император Канишка около 100 г.сл. Хр. в Джаландхар или в Кашмир. Течението Тхеравада провел своя четвърти събор около 200 години по-рано в Шри Ланка, което събитие било записано напълно в Палийския канон за първи път.
 
Император Канишка за Четвъртите Събори в Кашмир събрал 500 монаси начело съсс цар Васумитра отчасти, за да се съставят обширни коментари към [[Абхидхарма]]. По време на този будисткия събор били написани общо триста хиляди стихове и събрани над девет милиона изложения, завършени като текст за период от дванадесет години. Основният плод на този събор бил изготвянето на по-обширен коментар, известен като Маха Вибхаша(„Великото тълкуване“), който бил богат сборник и справочник върху част от сарвастивадинската Абхидхарма.
 
Учените смятат, че по това време е направена съществена промяна в езика на сарвастивадинския будистки канон превеждайки първоначалната версия на канона от [[пракрит]] на [[санскрит]]. Въпреки че тази промяна вероятно било извършено без значителна загуба на целостта на канона, това събитие е от особено значение, тъй като санскрит е свещен език на [[Ведически индуизъм|брахманизма]] в Индия и също така се използвал от други мислители, независимо от тяхното специфична религиозна или философска вярност, по този начин се дало възможност на много по-широка аудитория да получи достъп до будистките идеи и практики. Поради тази причина била налице нарастваща тенденция на будистките учени в Индия, след този превод да напишели своите коментари и трактати на санскрит. Много от ранните школи като Тхеравада не преминали никога на санскрит, отчасти защото Буда изрично забранил превод на неговите речи на това, което е елитарно религиозния език (като [[Латински език|латинския]] в средновековна Европа). Той искал вместо това монасите му да употребяват местен език, който не бил разбираем за всички хора. С течение на времето, обаче езика на теравадинските писания ([[пали]]) се превърнал в научен и елитарен език, както и точно противоположно на това, което Буда категорично заповядал.
Ред 217:
=== Югоизточна Азия ===
[[Файл:Avalokiteshvara Srivijaya Art Chaiya.JPG|upright|мини|дясно|Бронзов торс на [[Авалокитешвара|Падмапани]] от 8 век. [[Шривиджая|шривиджайско]] изкуство, гр. Чайа, [[Сурат Тани|Сурат тани]], Югоизточен Тайланд.]]
През 1 век търговията по Пътя на коприната била ограничена от възхода в Близкия изток на [[Партско царство|Партското царство]], който бил един непобедим враг за [[Рим]] точно, когато римляните станали изключително богати и тяхното търсене на луксозни азиатски стоки нараснало. Това търсене съживило морските връзки между Средиземно море и Китай заедно с Индия като междинен посредник в стокообмена. От този момент чрез търговски връзки, търговски селища и дори политически интервенции Индия започнала да оказва силно влияние върху страните от [[Югоизточна Азия]] (с изключение на Виетнам). Търговски пътища свързали Индия съсс Южна [[Бирма]], Централен и Южен [[Тайланд|Сиам]], о-в [[Суматра]] и о-в [[Ява]], долна [[Камбоджа]] и Чампа заедно с това били създадени множество урбанизирани крайбрежни селища.
 
В продължение на 1000 години Индия била влиятелен фактор, който донесъл определено ниво на културно единство на различните страни от региона. [[Пали]]йският, [[санскрит]]ския език и индийската азбука заедно с Теравада и Махаяна, [[брахманизъм|брахманизма]] и [[индуизъм|индуизма]] били предадени чрез директен контакт и чрез свещените текстове и индийската литература като [[Рамаяна]] и [[Махабхарата]].