Йосип Броз Тито: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.71.10.136 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
м Bot: Automated text replacement (-състоява +състои)
Ред 39:
След [[Операция Барбароса|операция „Барбароса“]] той организира събрание на Централния комитет на ЮКП, което го поставя в ролята на главнокомандващ. Тито заповядва бойна готовност на [[22 юни]] 1941 г. в гората на Брезовица, близо до Сисак, Хърватска област. Югославските партизани формират известната Първа партизанска бригада Сисак, която се състои главно от хървати от близкия град. Това показва, че Тито възнамерява да се възползва максимално от сключения пакт, за да се приготви колкото може по-добре за неизбежното, както и за да могат неговите хора да въстанат точно на първия ден от операция „Барбароса“. Въпреки забавянията, причинени от [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Молотов – Рибентроп]], това са сред най-ранните антифашистки формации в Европа.
 
Комунистическите партизани скоро започват широка, обширна и успешна кампания и започват да освобождават части от територията на Югославия. Действията на партизаните провокират германците да правят ответен удар срещу цивилните. Тези ответни удари довеждат до масови убийства. Едно от тези деяния е обрисувано в исторически анал като „Втората световна в цвят“. Приемането на тези драстични удари, поети от невинни цивилни, е главен момент в отношенията между Михайлович и Тито. В освободените територии партизаните организират комитети, които да изпълняват ролята на гражданско управление. Тито е най-видният лидер на Антифашисткия съвет на националното освобождаване на Югославия – АФСННО, чието заседание се състоявасъстои в [[Бихач]] на [[26 ноември]] 1942 г. и [[Яйце (град)|Яйце]] на [[20 ноември]] [[1943]] г. В тези две заседания се установява военната организация на държавата, правейки я федерация. В Яйце Тито е назначен за председател на Националния комитет за освобождение. На [[4 декември]] [[1943]] г., докато по-голямата част от държавата е окупирана от [[Страни от Оста|Оста]], Тито провъзгласява провинционално демократическо югославско правителство.
 
След като титовите комунисти удържат силни нападения на Оста в периода януари – юни 1943 г., съюзниците дават подкрепата си на партизаните. [[Петър II (Югославия)|Петър Втори]] от Югославия, американският президент [[Франклин Рузвелт]] и британският министър-председател [[Уинстън Чърчил]] се присъединяват към [[Сталин]] в признаването на Тито и неговите партизани по време на [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]]. Резултатът от това се изразява в изпращане на съюзнически парашутисти в тила на Оста, за да помогнат на партизаните. Като лидер на комунистическата съпротива, Тито е мишена на Оста в окупирана Югославия. Германците се доближават до залавянето и убиването на Тито на три пъти: през 1943 г. при офанзивата [[Битка при Неретва|операция „Бяло“]], в последвалата операция „Черно“ (когато е ранен и е спасен само заради смелата проява на вярното му куче, жертвало се за него) и на [[25 май]] 1944 г., след като едва успява да избегне германската операция „Ход с коня“ (Operation Rösselsprung) точно до неговия [[щаб]] в [[Дървар]].