Робърт Годард: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м малка редакция |
||
Ред 2:
{{Личност
| име = Робърт Годард
| име-оригинал = Robert Hutchings Goddard
| категория = инженер
| описание = американски инженер
Ред 21:
}}
'''
През 1914 г. започва да конструира ракетни двигатели, като отначало разчита на собствени средства, но през 1917 г. получава финансова поддръжка от [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]]. През 1919 г. написва труд за възможен полет до [[Луна]]та.
Първата в света ракета с течно гориво
Освен това Годард се занимава и с проблеми, отнасящи се до реактивни
== Биография ==
Роден на 5 октомври [[1882]] г. в град [[Устър (Масачузетс)|Устър]], щат [[Масачузетс]]
Получава бакалавърска степен в политехническия институт в Устър през [[1908]] г. Постъпва в университета Кларк, където получава магистърска степен през 1910 г. и степен [[доктор]] през 1911 г.
Ред 37:
През 1906 година полага началото на своите изследвания за възможността за използване на реакции между заредени частици за движение в космоса. Въпреки началните опити, които са неуспешни (някои от трудовете си изгаря в печката) той счита, че дори и в неосъществими идеи има над какво да се размишлява. През юни 1907 пише първата си публикация в списание „Scientific American Supplement“, озаглавена „Използване на [[жироскоп]]а за стабилизиране и управление на аероплани“. За нея получава хонорар в размер на 10 щатски долара, а статията е препечатана в списанието на политехническия институт в Устър. През октомври същата година пише работа на тема „Възможности за пътуване в междупланетните пространства“, където споменава за средства за поддържане на живота в космоса, опасността от метеорити, както и реактивен метод за движение на енергия. През този период Годард се интересува от използване на магнитното поле на [[Земя]]та за създаване на реактивна тяга, която да осигури движение на апарати в космоса и др. Много от идеите му са осъществени впоследствие.
През 1908 завършва Политехническия институт със степен бакалавър и постъпва в университета „Кларк“ в Устър, където е посещавал лекции още докато е бил в института. Едновременно преподава в политехническия институт. С университета „Кларк“, Робърт Годард свързва голяма част от своя живот за доста дълго време
През 1916 година Годард се обръща с молба за финансова помощ към [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]] във Вашингтон, както и към военното ведомство по проект за разработка на ракетни двигатели. Смитсоновият институт му отпуска субсидия в размер на 5000 щатски долара от фонд за експерименти с многоядрени ракети, като му поставят 2 условия: тесен контакт и сътрудничество с няколко известни учени и ежегодни отчети по работата и резултатите. На 8 януари 1917 година Годард получава първия си чек за ракетни разработки в размер на 1000 щатски долара. През месец март същата година той пристъпва към експерименти в лабораторията на Политехническия институт. През 1917 година Годард конструира ракета с твърдо гориво. През ноември 1918 прави няколко неуспешни опита за изпитания на своите ракети. Това не го сломява и на 16 март 1926 година в Оубърн е осъществен първият в света полет на ракета с двигател с течно гориво. Годард използва [[бензин]] като горивна смес. Три години по-късно е пусната и първата ракета с камери на борда. Тя тежи 25,7
През 1942 година Годард постъпва в американските военновъздушни сили и повлиява на постиженията на ракетната техника по време на Втората световна война. Умира през [[1945]] година.
Ред 50:
<references />
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Годард, Робърт}}
[[Категория:Космически изследвания]]
|